Овластяването на жените намери отражение във всички аспекти на живота ни. Процес от последната половина на миналия век и продължаващ до днес, който промени начина на функциониране на обществото ни (поне що се отнася до западните такива). В политиката, в икономиката, в бизнеса, в спорта – жените все повече откриват своя глас и не се страхуват да го използват. Това им дава възможността не просто да участват на масата на преговори, но и да влияят на случващото се около тях. И да бъдат пример за подражание, вдъхновявайки дамите по света с послания за обединение, подкрепа и равенство.
Циникът в мен може и да поспори дали този свят на равнопоставеност е реален. Каква част е просто маркетинг и възможност за големите брандове да печелят пари с нови аудитории, на които да продават? Празни думи или думи плашила – като например феминизъм?
В моя свят на предприемачество и инвестиции често говоря, че липсата на достатъчно жени води до загуба на потенциал – възможности за растеж на икономиката, но и до ограничаване на иновациите, създадени именно от жени предприемачи.
Подобни размествания в социалната тъкан на обществото не подминават и света на изкуството. От това на какви артисти се обръща внимание до това да се преоткриват скрити диаманти, досега игнорирани или подценявани. Наблюдава се своевременна революция от нови таланти – оригинални и автентични. Таланти на артисти, жени, с цвят на кожата и произход, твърде различен от обичайните, които ще видим на стените в големите галерии и музеи. За щастие сега те са естествено под светлината на прожекторите и ни позволяват да разширим мирогледа си и да се докоснем до нови вселени.
За такъв талант искам да ви разкажа. Не бях чувала за Нели Мей Роу – даже не знам как да изпиша името ѝ на български. Срещнах я в Бруклинския музей миналата есен и веднага разбрах, че трудно можеш да останеш безразличен към нейното изкуство.
Изложбата Really Free: The Radical Art of Nellie Mae Rowe дава контекст на изкуството ѝ като радикален акт на себеизразяване и освобождаване за чернокожа художничка, живееща и работеща в американския юг. Включващ повече от сто творби, изследващи темите за момичетата, играта и духовността, изложбата е първата, посветена на Роу в Ню Йорк от повече от двадесет години. Автобиографични рисунки, експериментална скулптура и интерпретации на къщата „Playhouse“ – среда, в която е живяла в продължение на десетилетия – улавят нейното отстояване за независимост и борба за достъп до средства за творене. През последните петнадесет години от живота си Роу се води от желанието да си възвърне творческата визия, възникнала през детството ѝ, и да постигне самоосвобождение в сложния културен климат на ерата след гражданските права на XX век.
Родена в окръг Файет, Джорджия, Роу открива страстта си към правенето на изкуство рано, като създава рисунки и кукли от плат като дете. Въпреки това, работата в семейната ѝ ферма, ранен брак и десетилетия работа като домашна помощница затрудняват Роу да твори в продължение на много десетилетия. След смъртта на втория ѝ съпруг и дългогодишните ѝ работодатели през 60-те години на миналия век, Роу с цялото си сърце се завръща към изкуството, посвещавайки остатъка от живота си на реализиране на творческото си призвание.
Детство и феминизъм
За Нели Мей Роу детството е свобода, изследване и творчество, за които тя няма нито време, нито възможност да самоусъвършенства на младини. „Трябваше да работя толкова много, когато бях дете,“ разказва Роу. „Когато можех да уча как да рисувам, трябваше да отида на полето. Нямах шанса, който хората имат сега. Децата учат неща.“
С креативност, открита едва след като се пенсионира, Роу насочва копнежа си към детството, като създава пространство за игра и забавление. Работата ѝ е продукт на това нейно лично освобождение. Детството и женствеността са централни теми в нейното изкуство. Роу свързва образите и преживяванията от детството си, включително животни и растения, които са били част от живота ѝ във фермата, с желанията и интересите ѝ като жена. Изобразява момичета и жени във всички етапи от живота, със срамежливи усмивки, плахи стойки и понякога неподходящи рокли, улавяйки неудобството, което много преживяват по време на прехода си от детство към зрялост. Пространството, което тя създава за своите жени, много от които са вариации на самата нея, отразяват ценностите на едно ново поколение чернокожи феминистки, които повишават тон, докато Роу прави изкуство. Въпреки че няма доказателства, че е прочела писанията на Одър Лорд или Алис Уокър, възраждането на темата за лишеното от детство момиче и жените като цяло в изкуството ѝ се считат за смел феминистки акт.
Роу олицетворява призива на Лорд за нова форма на власт и свързване отвъд различията. Успява да си извоюва авторитет, като дава видимост на своето изкуство и чрез многобройните социални взаимодействия, които декорираният ѝ дом и двор печелят. Рядко се обръща директно към политическите събития, но културните, социалните и политическите промени, които се случват по нейно време, несъмнено оформят работата ѝ. Радикалността в изкуството на Роу е видима от смелата ѝ заявка за свобода, което й позволява да си представи един свят, много по-красив от този, който познава.
Подписът
Традиционно подписът на художника е сравнително дискретен, ако изобщо се забелязва, позициониран в ъгъла на произведението, за да обозначи автора, както и да му придаде автентичност и завършеност. За Нели Мей Роу обаче подписът е смело естетическо продължение на артистичната й практика. Дали големи по мащаб или заемащи само края на страница, живите подписи на Роу сами по себе си са произведения на изкуството. Роу често включва банални фрази (truisms), афоризми и популярни поговорки, префасонирайки езика чрез своето уникално майсторство и творчески разкрасявания. Способността ѝ да трансформира всичко в света около нея в изкуството лежи в основата на нейната радикалност. Както нежно разказват внуците ѝ, Роу често ги предизвиква да пишат имената си стилизирано, макар че не могат да се сравняват с нея.
The Playhouse
Изложбата възпроизвежда къщата и двора на Роу, където в продължение на години се посрещат гости. Самите те – също произведение на изкуството. Инсталацията е възможна благодарение на документалния филм „This World is Not My Own“, където са показани снимки на дома ѝ. За жалост, скоро след смъртта ѝ къщата е разрушена.
Guerrilla Girls
Като част от изложбата беше показан постер на Guerrilla Girls включващ и името на Нели Мей Роу. Основани през 1985 г., Guerrilla Girls са колектив от анонимни художници, известни със своята активистка работа, критикуваща сексизма и расизма в и около света на изкуството, особено съсредоточавайки се върху статистиката. Групата крие своята идентичност и публично носи маски на горила.
Други интересни техни постери: „You’re seeing less than half the picture without the vision of women artists and artists of color“ & As good as it gets.
Изкуството и реалността
Може би гениалността на артисти като Нели Мей Роу надхвърля качествата ѝ на артист. Фактът, че е самоука е още едно доказателство за заложбите ѝ, а чисто човешката ѝ история, свързана с трудности и борби, едновременно я очовечава и превръща в истински герой. Фолклорните и афроамерикански елементи в подхода ѝ са материална нишка, свързваща я с историята на САЩ от ХХ век, раздирана от войни и конфликти. Но все пак история изпълнена с новости – ярки цветове и решителни думи, точно като тези, които откриваме по рисунките на Роу.
Замислям се и за ролята на изкуството като цяло. То може и да следва събитията, използва се като инструмент за предаване на настоящето, на статуквото. Понякога обаче, изкуството е най-силният катализатор на промяна, общопознатият език на човечеството, който надхвърля всякакви граници и предразсъдъци. Затова може да бъде и опасно в грешните ръце.
При всички случаи, ако трябва да изтълкувам „какво е искал да каже авторът“ не мисля, че Роу е разсъждавала толкова по тези въпроси. Според мен тя е създавала огледалото на своите преживявания, а те неизменно са свързани с реалността.
Нов прочит на реалността. Изкуството не е ли именно това? И само когато правиш това, което обичаш, истинската промяна към по-добро може да се случи – първо вътрешно за теб, а после чрез теб и за целия свят.
—
Продължи четенето: Предприемачесто и изкуство…с Петър или уличния артист Банкси.
Say Hi