Познавам Пешо сякаш от един друг живот, когато с ESCREO бяхме част от кохорта компании на фонда Eleven през далечната 2015 г. Офисът ни беше споделеното пространство на тавана на Tелефонната палата – т.нар. “The roof”. Животът ни завъртя и ей така от нищото, пак покрай боята, подновихме връзка. Оказа се, че той продължава да се занимава с интересни и разнообразни проекти, един от които – изкуство.
Защо никога не е късно да започнеш нещо ново, от нулата? Как трансферираш знания от една сфера към друга? Как изобщо да бъдеш успешен артист в България? На мен ми бяха интересни отговорите на подобни въпроси, та реших да спретна и интервю.
—
1. Пешо, разкажи ни повече за теб и твоите проекти през годината – музика, технологии, голф, а сега и изкуство?
Завършил съм финанси и невропсихология. Чистите финанси обаче не ми бяха интересни и се впуснах в технологично предприемачество. През годините с различни партньори съм правил много проекти – сайт за обяви, сайт за музика, обучение на езици, браунита, мотивационни игри, рисърч пакети, социални мрежи, апликация за обучение на голф. Списъкът с неща наистина е дълъг, а имам и доста списъци и идеи които дори не съм започвал…
Ta изреждайки така се вижда следната тенденция: не ми липсват идеи и креативност. И понеже програмирането и бизнеса явно не са ми достатъчно широко поле за изява съм имал нужда от неограничен терен, където да създам всичко, което ми идва наум.
Това може би е отговор на въпроса “защо”. А на въпроса “как” – стана много случайно. Исках една 3-метрова мазка (следа от четка на художник) на стената си направена с едно единствено движение. И си заделих един уикенд да я направя. Събота сутрин като запретнах ръкави си дадох сметка, че изобщо не знам откъде да започна. Къде ще намеря четка широка половин метър? Каква боя трябва? Как да не тече докато мажа? Как да бъде с едно движение, но да не свърши боята? Как да не е крива, а имам само един опит на стената…
С други думи нямаше как да стане и си дадох сметка за това доста бързо. И така реших по някакъв по-мъдър начин да започна отначало с малки листчета хартия, с каквато четка имам. И да направя 10,000 опита постепенно увеличавайки големината докато не стигна 3 метра с едно движение. Обаче много скоро креативността надделя над целта и излезе от всички граници, които бях поставил – цвят, четка, инструмент, хартия, вид боя. Започнах да правя електроника, софтуерни вариации и тн.
2. За мен трансформацията от предприемачество към изкуство е много интересна – какво си взе от едното и приложи в другото? Как се случи – имаше ли „аха“ момент?
“Аха” момент не е имало. Сигурно съм пренесъл някакви неща от бизнеса в арта, но това се е случило подсъзнателно. Сега като се замисля, осъзнавам някои от тях:
- Финансово планиране
- Структура
- Определяне на цели и дати за постигането им
- Партньорства
- Предварително проучване на трудности, ситуации и рискове
Научил съм в бизнеса, че трябва да има подход за продажби. Не може да направиш един продукт и да очакваш, че хората ще те гонят с пари. Трябва да отидеш, да го покажеш, да разкажеш за него, да кажеш какви са му предимствата. Трябва да имаш план къде ще го направиш, с кого, как, кога, колко струва. Мисля, че при изкуството е същото нещо. Успешен артист е артист, който хем създава качествено изкуство, хем може да го продава. Ако втората част на уравнението липсва, си просто талантлив артист. Ако пък липсва първата – си продавач.
Успешен артист е артист, който хем създава качествено изкуство, хем може да го продава.
3. Разкажи ни повече за твоето изкуство – за чертата и „помощта“?
Когато мазките, или чертичките както най-често ги наричаме, започнаха да набъбват като бройка се замислих, “на какво ми прилича, какво значи този знак?” Формата на моята мазка е такава, че се издига нагоре. Символ за подобрение.
От много отдавна имам желание да помагам на хората, но не съм успявал да намирам смислено количество време и финанси да го правя. И реших, че арт заниманието си ще комбинирам с тази друга мечта – помощ. И така, чертичка стана символ на помощта – конкретно един човек помага на друг. Затова, процент от продажбите винаги отива за това един човек да помогне на друг. В момента този процент е 27% без да има точна причина за размера.
В началото бях решил, че всеки купувач сам да избира каузата си. Но една мъдра и опитна дама ми разказа неща от света на изкуството и каузите и ме убеди, че самият аз трябва да решавам каква ще е каузата, това си е част от моето изкуство. И понеже нищо при мен не е обикновено, съм измислил нестандартни начини за помощ, които с времето ще разкрия. Това ще е работа на бъдещата фондация.
4. Използваш различни материали в изкуството си – боя, дърво, платмаса, 3D материали – как решаваш с какъв материал да работиш, първо идва идеята или виждаш нещо, харесва ти и действаш с него?
Считам се за креативен човек, но все пак не мога да измислям от нищото. Може би някои хора могат, не знам. Но за мен е важно да имам части, парчета, примери, видове, мисли, вълнения, визуални стимулации, концептуални граници. И с времето някакви неща увират в главата ми като голям казан, в който слагам една концепция, 3 материала, 2 емоции и щипка цвят. Хоп, ето ти е един проект. И така в главата ми има стотици идеи на различни етапи, които чакат да бъдат избрани и да им обърна внимание. Когато усетя правилния момент, взимам поомекналите врящи продукти и се опитвам да ги превърна в една представителна госба.
И с времето някакви неща увират в главата ми като голям казан, в който слагам една концепция, 3 материала, 2 емоции и щипка цвят. Хоп, ето ти е един проект. И така в главата ми има стотици идеи на различни етапи, които чакат да бъдат избрани и да им обърна внимание. Когато усетя правилния момент, взимам поомекналите врящи продукти и се опитвам да ги превърна в една представителна госба.
5. Знаем, че човек трудно е успешен в нещо, ако няма подкрепата на своето семейство и приятели – каква беше реакцията на хората около теб, когато им показа твоето изкуство и им каза, че искаш да се занимаваш по-активно с него?
Трудно е, има съмнения на всяка стъпка, не само в другите, но и в мен. Когато казах, че ми се прави изкуство, не ме взеха насериозно. И аз не бях сигурен в себе си. Но някак стана… и когато тази идея не отмина за 1,2 години както десетките ми стартъпи, никой не се съмняваше вече, че съм го искал истински.
Когато казах, че искам да направя тази конкретна идея или онази, пак имаше съмнения, че мога да го постигна. Аз също не знаех дали мога. Но ето, че взеха да се финализират работите и някой от тях да виждат бял свят в завършен вид. Вече няма съмнение, че мога да произвеждам идеите, които ми идват.
Когато казах, че искам да ги продавам всички имахме съмнение, че някой ще иска да купи арт от неартист. Но ето че някои се купиха, и собствениците много си ги харесват. Сега вече не се съмняваме, че може да се продават.
Когато казах, че артът ми искам да има елемент на помощ за хората, всички имахме съмнения, че ще стане. Но ето че вече разполагам с малка сума, която бива планирана да бъде похарчена за хората, на които искам да помогна. Още търся къде моите знания, опит и желание ще имат най-голям положителен ефект. Имам идеи, но още не са достатъчно развити или сигурни, за да им се дава гласност. И все пак, всеки купувач, ще си получи сертификат къде точно и как са похарчени парите му за добро дело.
Сега всички се съмняваме, че могат да излязат реални пари и да се издържам само от арт. Това е може би най-амбициозната и най-любопитната цел за всички читатели. Но още нямаме отговор за нея, имаме само много съмнения.
6. Мисля, че има едно криворазбрано впечатление, че хората на изкуството са леко хаотични, неорганизирани и т.н. Напротив, като че ли тук още повече трябва дисциплина – например като да пишеш всеки ден, да бъдеш постоянен в действията си. Ти как го постигаш? Имаш ли си план или по-скоро не?
Нямам представа дали хората на изкуството са по-разхвърляни от останалите. Но имам усещането, че хаосът спомага за замъгляването на статуквото и за изплуването на нови идеи. Смятам, че приемането на хаосът е важна част за креативността. Има тук само една опасност – да не се прекалява с прекрачването на граници. В малки степени смятам, че са положителни и “изследователски”, но пък в големи количества могат да бъдат изключително разрушителни.
хаосът спомага за замъгляването на статуквото и за изплуването на нови идеи. Смятам, че приемането на хаосът е важна част за креативността.
Организиран човек съм и си налагам понякога съзнателно да създавам хаос, който може би ще пренаредя по нов начин.
Колкото до дисциплината – да, не става без нея. Аз правя арта с удоволствие и за това мога да съдя по това как загубвам представа за времето. Но идва момент, в който една работа трябва да бъде завършена и приведена в търговски вид. Там няма креативност и се включва ролята на дисциплината.
7. Какво планираш за първата си изложба? Спомена, че ще бъде интерактивна, ще се създаде “immersive experience“ за посетителите.
Подготвям се за края 2023 година. Искам да имам достатъчно много произведения, за да има какво да се види. Нямам дата и понеже доста хора ме питат, съм направил един формуляр на сайта и който се интересува може да се запише, да бъде известен.
Колкото до това как ще изглежда самата изложба, още не знам със сигурност. Искам и търся оригинални идеи, които да се вместят в бюджета ми. Със сигурност няма да бъде тип пет картини на стената и тишина. По-скоро си представям музика, храни във формата на чертички, гласове, летящи предмети и др.
Едно от нещата, което ще бъде различно – обикновено се прави селекция и се показват конкретни неща, а аз искам да покажа всичките си творби, а това са над 1300 мазки. И това е колкото вълнуващо, толкова и предизвикателно, защото как показваш 1300 творби? Не можеш да направиш рамки за всяка, това са около 90,000 лева. Как ги подреждаш? Как успяваш хем да са на показ, хем да са предпазени и да не се прашат, хем да имаш достъп до тях. Да видим дали ще успея да го измисля. Дори този процес ми се вижда вълнуващ и му се наслаждавам.
8. Покажи/разкажи ни за любимият си проект.
За момента, мисля, че любимият ми проект е килимчето-помощ и може би, защото е толкова лично и свързано с моя живот. Представлява вълнен килим, който в центъра има голяма черна мазка-помощ с дълги влакна. Има човечета, които започват от много лоша ситуация (обесени и висящи за крака) до танцуващи и щастливи. Килимчето е олицетворение на всеки един човек изпаднал в трудност и благодарение на помощта успява да изплува отново.
Въпреки, че аз много обичам технологиите, в тази торба няма софтуер или електроника и все пак е една от най-любимите ми.
9. Разкажи ни за процеса по създаване – през какви итерации преминаваш?
Итерациите зависят от сложността и колкото по-непосилна ми се струва задачата, толкова повече итерации планирам. Давам пример – когато осъзнах, че 3-метровата мазка с едно движение на стената е непосилна за мен за този момент, аз си казах “Трябва да направя 10,000 итерации преди това”. За сравнение, Лего чертичката беше направена на един дъх, без итерации. Явно то беше естествено за мен и бях убеден, че мога да го направя и то във вид, който ще ме направи щастлив.
Има случаи, в които се надценявам – това са итерациите, които съм гласял да са финалния продукт, но съм провалил и съм изхвърлил. Изключение прави хартиената колекция. Там всяка мазка е итерация и те всички заедно са едно – процес на обучение и път към крайна цел.
10. Кога разбираш, че дадено нещо е „готово“ и слагаш точка? Може ли нещо да бъде готово на 100%?
Всичко е много относително.
Докато един проект къкри в главата ми, той много се видоизменя. Може да тръгне от хартия и да свърши като софтуер.
След като започна работа по него, отново има много завои, защото или е имало промяна или изобщо не съм знаел как ще го осъществя.
Моето завършване, доколкото мога да го синтезирам включва следните фактори:
- Качество
- Търпение
- Пари
- Време
- Мнения
Точните проценти на съотношение няма как да извадя и затова ползвам следния тест от 2 въпроса:
- В този си вид, ако го видят много хора, ще се гордея ли се с него?
- Ако го сложа в моето пространство, доставя ли ми удоволствие да го гледам без да ме дразни?
Ако отговорът и на двата въпроса е ДА, тогава то е на 100% завършено и няма нужда от корекции.
11. Имаш ли си любими артисти? Сега интересуваш ли се от изкуство като цяло?
Не знам какво значи любими. Ако това са хора, на които се възхищавам, оценявам изкуството им и бих се стремял към техните успехи, то такива имам много. Изваждам няколко различни примера:
Например чичо ми Андрей Лекарски има невероятна ръка, много модерни идеи и чувство за естетика, която тече в кръвта на цялото му семейство.
Ричард Сигмунд ми беше съсед в Бруклин и баща на моя съученичка. Малко по малко се сприятелихме покрай това, че се влюбих в изкуството му. Той ме канеше на закуска и сме си говорили дълги часове за арт и домашно мюсли. Прави огромни картини платна на начупен, кърпен и маркиран асфалт, какъвто лежи по улиците на NY и те са били излагани в МОМА. Това парче боядисан бордюр е подарък от него и ми е супер любимо.
CJHenry, която е моя модел за подражание. Тя е нов тип артист, които не зависят от галерии. Намерила е връзката с публикатат си онлайн. Перфекционист в това, което прави и хората го оценяват. Голямото количество последователи й дават финансова възможност да прави каквото ѝ хрумне и пожелае.
Dustin Yellin който е меко казано уникален. Бях наскоро в студиото му и останах смаян. То студио не е точната дума, а фабрика. Всъщност наистина е била фабрика през XIX век, която в момента продължава да произвежда, но изкуство. И то не какво да е:
В миналото не съм се интересувал от изкуство. Било ми е далечно, неразбираемо, чуждо, объркано. Имал съм усещане и мнение към естетика, но това е било всичко.
Сега изкуството има ново място в моя живот и всяко нещо свързано с него ми е доста по-интересно, защото вече може да бъде поставено в някакъв контекст. Книгите, които прочетох определено успяхa да ми създадат този начален контекст. Например How to be an artist на Jerry Saltz ми подсказа какво е артист като цяло. А книги като The $12 Million Stuffed Shark: The Curious Economics of Contemporary Art на Don Thompson и The Value of Art на Michael Findlay ми дадоха обяснение как работи света на изкуството и защо творби, които привидно изглеждат безмислени, се продават за над $100,000,000.
Бих искал да завърша не с молба артистите да посетят сайта на мазките, а да напишат в Google “Как да изкарвам пари като артист”. Надявам се това да започне един процес, в които талантливи артистите ще станат успешни, независими и по-свободни да продължават да създават повече и по-хубаво изкуство. Пишейки книга в момента за изкуствения интелект си давам сметка колко важно ще е за нас да продължаваме да правим “човешко изкуство”. В много близкото бъдеще ще се появи такъв термин, обещавам.
—
Абонирай се за седмичния ми бюлетин, където споделям още лични истории от света на предприемачеството и други теми, които ме вълнуват.
Още статии за изкуство: “Светът на Банкси е нашият свят”
Още срещи с вдъхновяващи гости: “Силата на играта… със Златин, основател на “ШиЗи Импро Театър”
Say Hi