“…there was only one way to possess beauty properly, and that was by understanding it, by making oneself conscious of the factors (psychological and visual) responsible for it. And last, the most effective means of pursuing this conscious understanding was by attempting to describe beautiful places through art, by writing about or drawing them, irrespective of whether one happened to have any talent for doing so”. The Art of Travel from Alain de Botton

—

Открай време съм фен на уличното изкуство. Може би всичко започна с Латинска Америка, където стенописите по стените (т.нар. murals) бяха в мащаб, който трудно можеш да игнорираш. Някъде по това време, вдъхновена от градове като Буенос Айрес и Рио де Жaнейро, заедно с ентусиасти, стартирахме Sofia Graffiti Tour. Поредният проект, който ме убеди, че между готината идея и превръщането й във факт стои само нашето собствено действие.

Уличното изкуство ми напомня за още един важен урок в живота – всичко е преходно. Художниците на улицата творят смело без очаквания и никаква гаранция за увековечаване на изкуството им. Често само 24 часа след като си “тагнал” стена, някой друг ще те надпише. Макар и да има определен кодекс на поведение сред общността, графитите по дефиниция са без претенция да бъдат вечни. Дали стойността им не се покачва именно защото са временни?

Наскоро във Виена имах възможността да посетя изложба за Банкси. Изложбата не е организирана от самия автор, а независимо.

Кой е Банкси? Един от най-известните улични артисти на съвременното изкуство. Неговата идентичност е анонимна и всичките му действия са забулени в тайна и мистерия. Известен е с провокативното си изкуство, с което адресира актуални теми на XXI век като войната, насилието, екологията, консуматорствои др.

Реших да ви разкажа повече за изложбата, защото вярвам, че изкуството е начин, по който можем по-добре да разбираме случващото се около нас. Изкуството сякаш е международният преводач на проблемите, универсалният език, който всички хора говорим, така че да открием по-лесно смисъла в заобикалящия ни свят. Изложбата проследява целия житейски път на Банкси от ранните му произведения, през най-значимите му проекти с копия и няколко оригинала. Спокойно може да се отделят 2 часа, за да опознаеш вселената му, изпълнена с горчиво-сладък привкус, ирония и черен хумор, а галеристите ни подканят любезно:

„Enjoy the experience, don’t look the other way and stop leaning against the wall – it’s wet.“

Банкси, използвайки единствено оръжието на спрея, шаблона (т.н. stencil), тъмната нощ и гениалния си ум, ни предизвиква да бъдем повече хора, да не бездействаме, когато виждаме несправедливостта, да не вярваме сляпо на политиците и медиите (не че имаме нужда от убеждаване) и в крайна сметка – да чувстваме с всички дадени ни от природата сетива.

1. Заграденият хотел (The Walled off Hotel) – гр. Витлеем – от 2017 г.

Рекламата гласи: “Добре дошли в хотела с най-лошата гледка в света“ – а тя е към издигната от Израел бетонена стена около окупирания Западен бряг в Палестина. (Официалната позиция на Израел, че оградата е необходима, за да предотвратява терористични атаки. Но според палестинците тя е средство да се заграбва земя, а Международният съд на ООН я определя като незаконна). Хотелът функционира като такъв, но и като арт галерия, която носи силно политическо послание.

Едно от произведенията в него и показано на изложбата включва стенопис на израелски и палестински войници, които се бият с възглавници, както и статуя, която се задушава в сълзотворен газ.

Една от най-известните творби на Банкси е родена именно на Западния бряг.

“Хвърлящият цветя” съчетава две от най-популярните му теми: улични боеве и спокойствие. Мотивът първоначално е създаден през 2005 г. на граничната стена в Йерусалим. Вместо коктейл Молотов, активист изненадващо хвърля букет цветя на бунтовниците – мирно оръжие на хипи културата и знак за любов сред насилието. Призив за мирна промяна в света, който обаче също ни кара да осъзнаем, че протестите срещу капитализма или военния режим са също толкова безсмислени, колкото хвърлянето на букет цветя в стената. В тази картина от три части Банкси експериментира с нова техника за разпечатки – напръсква шаблона върху проявяващо фолио и излага резултата директно върху ситопечат. По този начин се създава много точно аналогово представяне. Комплектът е продаден за нула време от онлайн магазина на Банкси Gross Domestic Product™.

Ако сега планирате пътешествията за 2023 г., гледайте 2 минутния клип “Make this the year you discover a new destination”.

2. Правата на животните

“Леопардовият баркод” се превръща в едно от най-известните и продавани произведения на Банкси. По ирония на съдбата баркодът служи като клетка, от която дивата котка излиза неопитомена, ближе раните, които носи от незаконна търговия с леопарди, както твърди един критик. Човек обаче също би могъл да предположи, че леопардът представлява всички нас, затворени зад решетките на необуздано консуматорство. В този минималистичен образ можем да намерим много символика. Тези силни образи ни изправят пред идеята за жестокостта към животните, за това как те се третират като собственост, застрашени от изчезване видове са осъдени да станат друг елемент на меркантилността. Банкси използва активно своята широка платформа за изява в защита правата на животните.

3. Толерантност

„Целуващите се полицаи“ е шаблон на Банкси изобразяващ двама британски полицаи, които се целуват. Първоначално е открит на стената на Prince Albert pub в Брайтън през 2004 г. и привлича вниманието. Често е смятана за една от най-забележителните творби на Банкси. Оригиналът е премахнат през 2011 г. и продаден на търг в САЩ за $ 575,000. Стената на кръчмата вече е украсена с покрито копие в плексиглас. Творбата отпразнува толерантността в един град, който е бил известен с благоприятното си отношение към гей хората още от 1960 г. Но обществеността невинаги е била толкова толерантна. До 2000 г. все още е забранено, ако си гей, да служиш в британските въоръжени сили. The Civil Partnership Law, закон, предоставящ на еднополовите двойки същите права като на хетеросексуалните, е въведен едва през 2004 г.

Some people become cops as they want to make the world a better place. Some people become vandals because they want to make the world a better place. – Banksy

4. Консуматорство

Тази творба е част от поредицата „Брутен вътрешен продукт“ и е създадена от Банкси, за да представи консуматорството като бреме. Продадена е на фалшив уебсайт и е описана с думи “перфектен за човек, който не носи много, но може да трябва да удари някого в лицето”. Този артикул е “продаден” за £750. Всички артикули от изложението са продадени на символични цени и с тест – за да можете да придобиете продуктите, художникът моли потребителите да напишат есе на тема “Защо изкуството има значение?” в по-малко от 50 думи.

5. Любовта

“Любовта боли” – за нея се говори, че Крис Мартин, вокал на Coldplay, държи оригинала на платното. Мотивът с балона и нараненото сърце присъства и в други творби на Банкси. Самият той твърди, че „Любовта боли“ олицетворява борбата да преживееш наранено сърце. Това е вдъхновяваща визуална поема за най-крехките човешки емоции, които сякаш се движат в нас като лек бриз.

Изкуството е навсякъде около нас

“Не е ли странно да гледаш Банкси в галерия, не са ли някак самоизключващи се понятия?” – ме пита приятел. Нямам еднозначен отговор. Поняко неусетно и без да искаме ставаме жертви на системата, която така ревностно искаме да отречем. Не е ли точно този модел на съзерцание отстрани, пасивно, поставен в рамки, който Банкси така агресивно отрича? От друга страна, кое изкуство може да бъде поставено между четири стени? Музеите, галериите, библиотеките, сградите са просто още един инструмент, чрез който потребяваме света с неговите безброй продукти и услуги. Може ли да съдим за посланието по пратеника? Не трябва ли да сме благодарни, че имаме поне някаква бегла възможност да достигнем недостижимото? Какъвто и да е отговорът, вярвам (както Ален де Ботон казва), че изкуството не може еднолично да създава ентусиазъм, нито да произлиза от чувства, от които неартистите са лишени; то само допринася за ентусиазма и ни насочва да бъдем по-съзнателни за чувствата, които може би сме изпитали преди само колебливо или набързо.

Изкуството е огледало на това, което сме или искаме да бъдем – понякога отваря прозорци към непознати земи, но по-често непознати врати навърте – навътре в нас. А кой знае, може би, ако гледаме достатъчно дълго, може и да ни разкрие красотата на заобикалащите ни стени и улици. 

Honorary mentions

—

Сега е време за равносметкa и планиране на предстоящата година. Ако искаш да разбереш, какъв е моят процес, абонирай се за бюлетина ми. Ще получиш специален материал по темата  – личен и откровен разказ какви инструменти използвам, как подхождам към процеса и прилагам конкретни примери от първо лице.

А ако ти се чете още за изкуство, как го направих по време на пандемия и изкуство за ентусиасти.