Статията е написана и оригинално публикувам в коледния брой на списание PREMIUM LIFESTYLE -The sparkling issue (с благодарности към Емилия Колева за редакцията)
Блясък. Първата асоциация в главата ми е за диамант – неговия танц със светлината, от който неусетно може да ти се завие свят. Какво всъщност е значението на „скъпоценен“ в скъпоценните камъни? Дали е високата им цена, защото са толкова редки? Или защото пътят от намирането през шлифоването до поставянето в някое великолепно бижу изисква много време, търпение, познания, професионализъм и прецизна човешка ръка? Същата логика може да приложим за всичко в нашия живот, дори и поглеждайки отвъд материалното – специалните умения и качества носят съответния престиж и насрещна цена. Като че ли обаче фокусът винаги е върху неодушевените предмети. Нека за момент насочим лещата за близко виждане другаде. Сред множеството умни градове, умни домове, умни автомобили и всевъзможни джаджи нека не забравяме най-важното – умните хора.
Технологиите подобриха качеството на живота ни, улесниха го в голяма степен, оптимизираха ежедневието ни, но за какво? Освободихме си време, но никой не ни каза, как да го използваме. Докато Netflix e на един клик разстояние, а бързият път към красотата – в Instagram, знанието става все по-луксозна стока за притежание. Преди време се говореше за концепцията на „учене през целия живот“. Факт е, че формалното образование представлява само една част от знанието, което човек трупа в живота си. В контекста на съвременното общество непрекъснатото усвояване на нови умения и лично усъвършенстване се смята за критичен фактор за развитие на успешна кариера. Голяма част от знанията си придобиваме чрез собствената си практика, чрез четене, гледане на телевизия и филми, но и чрез наблюдение и подражание на околните.
Приемането на ученето не като самоцел, а като начин на живот, не като крайна дестинация, а начин на пътуване – така бих определила смисъла на ученето през целия живот. Тогава може би ще имаме не просто умни предмети, но и ще знаем как да живеем умно. Поставям изрично ударение върху процеса, защото вярвам, че само така ще можем да разберем същността на концепцията. Тя не е универсална рецепта за щастие и успех, не е точна математика, много повече е философия за живота. Хората имаме склонността да мислим в черно-бяло, в крайности, защото така е по-лесно. Обичаме да виждаме измерими резултати, начални и крайни точки, ясен план за действие. Рядко обаче имаме разкрити всички карти. Напротив. Често ни се налага да променяме плана в движение, да сме гъвкави, да се адаптираме към обстоятелствата, да правим компромиси. Можем да се научим и на тези умения. Как? Като приемем, че нямаме всички отговори, ако гледаме на себе си като work in progress.
Смятам, че една от пречките към това е неразбирането ни на понятието промяна. Тя е като онази черна кутия на изкуствения интелект, чиито предимства всички експлоатират, но рядко разбират. Сама по себе си промяната винаги е страшна. От една страна, защото често не вярваме, че сме способни на нея, а дори когато се случи – ни е страх от неизвестността, която носи.
Когато промяна чука на вратата, ние не я отваряме широко, напротив, започваме да задаваме въпроси – от къде дойде, защо си тук, каква е твоята цел? Разбира се, естественото човешко поведение включва да се съмняваме, да търсим сигурността, познатото, да практикуваме инстинкта си за самосъхранение. Но има и друг подход. Ами ако премахнем вратата изобщо?
Еднo погрешно схващане е, че човек трябва да направи нещо голямо, невъзможното, да се преобърне на 180 градусa, за да постигне дадена цел. Истината е, че повечето важни неща се случват на дребни хапки, невидими за очите, само след необходимата дистанция на времето. Ако прегърнем промяната като процес, като част от нас самите, то тогава и пречките изчезват. Ученето през целия живот ни помага именно да приемем промяната като процес, от който съществена част сме ние самите.
А хубавото е, че не е и толкова трудно. Трябва ни само отворено съзнание и малко смелост. Дали ще бъде онази допълнителна квалификация за повишаване на уменията или създаване на международна мрежа от контакти с лидерска програма в чужбина. Дали ще бъде с поемане на лек завой в кариерата или започване от кота нула. Дали ще бъде с менторство и вдъхновяване на млади хора. Дали в задълбочаване на готварските умения, ако това ти е хоби, или пътуване да видиш своя любим тенис състезател. Ученето е творчески процес на създаване на възможности чрез действие.
Приемането на ученето не като самоцел, а като начин на живот, не като крайна дестинация, а начин на пътуване – така бих определила смисъла на ученето през целия живот.
То ни помага да излезем от тежки ситуации и да се изправим пред реалността с голям арсенал от механизми.
И не само. Ученето е най-краткият път към това да се почувстваме като деца. А не е ли това, което всички искаме? Повече любопитство, повече невинност, повече красота, повече игра…
В края на всяка година Google прави проучване за най-търсените думи през изминалата година. Обикновено това са събитията, личностите, местата, които за добро (или не) са докоснали целия свят. Каква е вашата лична ключова дума? Каква искате да бъде в края на 2023 г.? Аз си пожелавам да има повече блясък – като този на диаманта, че даже и по-ярък – този на красивия ум.
Ученето е творчески процес на създаване на възможности чрез действие.
Georgetown Leadership Seminar
“Докато бъдещето е в нашите ръце да го променим, понякога изглежда е по-лесно да променим миналото.“
Желанието за учене и развитие ме отведе за пореден път в есенен, пред-Halloween Вашингтон за Georgetown Leadership Seminar. GLS е водеща образователна програма за ръководни кадри, провеждана и организирана от Института за изследване на дипломацията Walsh School of Foreign Service към Джорджтаунския университет. Програмата събира 30 човека от цял свят за пет дни, изпълнени с интензивни лекции и дискусии по теми от глобален характер като: национална сигурност, международни отношения и право, борба с тероризма, ядрена енергия, Близкия Изток, Китай, миграцията, изкуствения интелект и технологиите, световна икономика, финанси, здравна система, хранителна сигурност, достъп до вода и други ресурси.
Целта на програмата е да предостави информация за състоянието на международната обстановка и процесите, които движат света сега, като очертае тенденциите за тяхното развитие и основните предизвикателства пред международните лидери. Участниците представляват различни организации и идват с разнообразна експертиза и опит – от света на дипломацията, управленските институции, бизнеса, медиите и неправителствения сектор. Лекторите са практици, като 99% от тях са участвали или участват в управлението на САЩ под една или друга форма. Програмата създаде безопасна и творческа платформа за учене, обмяна на опит и смели дебати, така че всеки да вземе най-релевантното за себе си и да го приложи в своята работа и съответна държава.
Някои от основните казуси, които се разискваха, бе кризата на доверието в многостранните организации (напр. ООН), които губят своя авторитет и лостове на влияние. Интересна беше темата, обвързана с достъпа до храна и причините за покачването на цените, които не са непременно само свързани с инвазията на Русия в Украйна. Всъщност ситуацията е много по-комплексна и се дължи и на общото свиване на световната търговия и климатичните промени в ключови държави-производители на една от 4-те основни зърнени култури, които представляват половината от дневните калории на диетата средно по света. Лично за мен беше интересно развенчаването на митове за нивата на миграция на глобално ниво (равна на 3,6% от общото население на Земята). Силното разделение на света в двата полюса САЩ и Китай усложнява допълнително намирането на общи решения на световни въпроси. През призмата на това противопоставяне световната търговия е доминирана от протекционизъм и регулации както в САЩ, така и в Китай. Що се отнася до финансовата система Китай се бетонира като основен кредитор на развиващите се страни, което допълнително нажежава политическата атмосфера в борбата за зони на влияние. Още повече, икономическото и идеологическо противопоставяне между САЩ и Китай представлява сериозна заплаха за сигурността и световния мир.
Иронията на ХХI век е, че въпреки неоспоримата свързаност на света, подходът към разрешаването на кризите остава силно фрагментиран, като се набляга най-вече на националния и на места регионален интерес. Увеличаването на заинтересованите страни с включване на играчи като частни фондации, големи корпорации и силни лидери на мнение, правят преговорите на масата още по-сложни за управление. Всичко това на фона на засилване на определени центробежни политически сили, които разклащат устоите и на най-здравите демокрации по западен модел.
Може би нарисувах една твърде мрачна картина на света, но нека не забравяме, че „бъдещето е в нашите ръце да го променим“. А това може да стане само с ум и знание.
P.S. Тъй като ми се наложи (а и искам) да споделя своя опит от GLP, може да разгледате презентацията, която направих с основните теми и моите впечатления от някои конкретни лекции. Ако имате интерес към лекциите, пишете ми.
—
Сега е време за равносметкa и планиране на предстоящата година. Ако искаш да разбереш, какъв е моят процес, абонирай се за бюлетина ми. Ще получиш специален материал по темата – личен и откровен разказ какви инструменти използвам, как подхождам към процеса и прилагам конкретни примери от първо лице.
Размисли за моето участието в подкаста “Отначало”, за промяната и други неща, може да прочетете в блог статията.
Say Hi