Фактът, че не можем да пътуваме така свободно както преди ме принуди по-честичко да попоглеждам назад, към нещата, които взимах за даденост до съвсем скоро.Посещения на изложби, гледане на мюзикъли или тенис мачове – някои от нещата, които правят всяко посещение на нов град незабравимо.
Страстта ми към мюзикалите се разви с обичта ми към пътуването. Бях чувала за Бродуей и то беше от онези мистични неща, които мислех, че ще си останат по телевизията и списанията. След втората ми бригада в САЩ и второ посещение на Ню Йорк за първи път се докоснах до жанра на мюзикъла и това бе любов от пръв поглед. Гледането на мюзикъл постепеенно стана естествена част от културната програма на моите пътешествия.
С времето спомените избледняват, а с тях и усещанията, та ми се иска да отдам значимото на всички онези мюзикъли, които са отнемали дъха ми многократно. Затова си направих мини класация, чрез която да разкажа и за самите мюзикъли.
Ще сравнявам по скалите:
Сценография/ Костюми: колко зрелищно и оригинално е пресъздадена историята;
История: колко интригуваща е историята;
Музика/Музиканти: колко въздействаща е музиката и изпълнението й;
[Disclaimer] Оценката ще е субективна и без това, но и повлияна от дистанцията на времето, компанията и други все толкова субективни фактори.
Започвам поред:
-
ЧИКAГО, Ню Йорк, 2010 г.
“Чикаго” е произведение с дълга история, за първи път поставена през 1975 г., и базирано върху едноименната пиеса от журналистката Морин Уоткинс, за реални престъпници и престъпления, които тя е отразявала. Чикаго държи редица рекорди, а сега разбрах, че филмът от 2002 е носител на 6 оскара, включително и за най-добър филм. Не си спомням почти нищо от историята, но атмосферата беше интимна (театърът беше малък с много добър поглед върху сцената), музиката – джаз, а от фаталните красиви жени на сцената си спомням само дълги крака, много на брой, движещи се в синхрон.
Сценография/ Костюми: 7/10
История: 7/10
Музика/ Музиканти: 7/10
2. МОТАУН , Ню Йорк, 2013 г.
След като си мислих, че никога повече няма да посетя САЩ, предприемачеството ме отведе обратно на американска почва и в салона, за да гледаме най-новото за сезона – историята на музикалната звукозаписна компания – Мотаун. Мюзикълът е основан на автобиографията на основателя й Бери Горди и неговите лични и професионални отношения с музикантите. За жалост вече не се играе. Името представлява комбинация от Mo от motor – двигател и town, тъй като град Детройт е известен с автомобилната си индустрия. Почти нищо не разбирах от текста, костюмите не бяха нищо впечатляващо, но музиката и най-вече качествата на певците беше WOW – тогава си спомням как си помислих, че цветнокожите могат да пеят по-добре…
Сценография/ Костюми: 5/10
История: 6/10
Музика/ Музиканти: 8/10
3. ЦАР ЛЪВ, Лондон, 2014 г.
История стара колкото Walt Disney. Вълнувах се от първото си посещение в Лондон, грабех с пълни шепи сбъднати мечти. Лондон ще се превърне в един от най-любимите ми градове, с всяко мое посещение ще разкрива по една нова и различна страна от себе си, но още тогава знаех че е специален и го нарекох град глагол. Цар Лъв е най-касовият спектакъл на Бродуей за всички времена (с продажби от над 8 милиарда долара до 2017 г.). Цар Лъв ще се превърне в единственият мюзикъл, който съм гледала два пъти, а аз не съм от хората, които обичат да повтарят – показателно колко много ми харесва всичко от него.
Сценография/ Костюми: 10/10
История: 10/10
Музика/ Музиканти: 10/10
4. WICKED, Лондон
Няма как да не забележиш ярките плакати, билбордове и реклами на Wicked. Бях готова да гледам всичко най-добро при поредното посещение в Лондон. Бих го описала като слаб по всички критерии – музика и игра.
Сценография/ Костюми: 3/10
История: 3/10
Музика/ Музиканти: 3/10
5. КОТКИТЕ, София, 2017 г.
Бях първа в купуването на билети, когато разбрах че “Котките” ще гостува в НДК. Дали не избрах подходящите места или бях ядосана на света в този момент, не разбрах нищо от историята, озвучаването в залата беше ужасно и като цяло си тръгнах разочарована. Въпреки това песента “Спомен” мога да я слушам безброй пъти. Надявам се да имам друга възможност да го гледам.
Сценография/ Костюми: 7/10
История: 5/10
Музика/ Музиканти: 7/10
6. КНИГАТА НА МОРМОНА, Лондон, 2018 г.
Бях в Лондон по работа, но с колегите успяхме да вместим в програмата и малко развлечение. Не знам как избрахме този мюзикъл, но беше правилното решение. Супер забавна история, а много шеги и не успях да схвана, защото говориха прекалено бързо. Ако ви е нужно убеждаване, ще ви кажа, че е дело на създателите на сериала “South Park/Южен Парк”, на които им отнема близо 7 год., за да го стартират. Шоуто е наградено с 9 Tony Awards, включително и за най-добър мюзикъл, както и Grammy за най-добър музикален театрален албум.
Разказва се за двама млади мормонски мисионери, които са изпратени в отдалечено селце в Северна Уганда, чието население е заплашено от жесток военен лидер. Наивни и пълни с оптимизъм, мисионерите се опитват да споделят с жителите на селото своето писание “Книгата на мормона” без обаче да могат наистина да достигнат до душите на хората. Докато те се опитват да проповядват вярата си, местните хора се притесняват за надвисналата гражданска война, гладът, бедността и разпространението на СПИН. Мюзикълът “Книгата на мормона” осмива организираните религии и хвърля сатиричен поглед към отношението на силно религиозните хора към световните проблеми. (източник)
Сценография/ Костюми: 7/10
История: 9/10
Музика/ Музиканти: 7/10
7. ИЗВРАТЕНИ БОТУШИ, Лондон, 2018 г.
Трябваше да намерим мюзикъл, който е сравнително нов, че старите ги бяхме гледали или знаели и без никакво предварително проучване моята приятелка взе за Kinky Boots. Не бях чела за какво иде реч, та бях леко изненадана, когато разбрах впоследствие вече в театъра. “Извратени ботуши” стартира с книга, после с филм, като по-голямата част е вдъхновена от истински събития. Разказва за Чaрли Прайс, който наследява от баща си фабрика за обувки. Принуден да спаси своя бизнес започва работа по линия за ботуши с високи токчета с кабаре танцьорката и драг кралица Лола. В процеса Чарли и Лола стават приятели. В мюзикъла, модерен за времето си, се адресират въпроси свързани с предразсъдъците към LGBТ общността.
Историята е леко поднесена, с хумор и (само)ирония, а музиката и изпълнението – топ. Първоначално спектакълът e считан за аутсайдер, но по-малко от месец след откриването си надминава всички конкуренти. Печели най-много номинации за сезона (13 бр.) и 6 бр. Tony Awards, музиката и текстовете са дело на Синди Лупър, певица и активист (тя е и първата жена, която печели сама Tony за най-добър оригинален текст към музикален театър).
Сценография/ Костюми: 7/10
История: 9/10
Музика/ Музиканти: 8/10
8. АЛАДИН, Ню Йорк, 2018 г.
Някак си успях пак да се домогна до любимия Ню Йорк и разбира се – най-актуалното за сезона Аладин беше на дневен ред. Приказно изживяване!
Сценография/ Костюми: 8/10
История: 8/10
Музика/ Музиканти: 9/10
9. СЕРВИТЬОРКАТА, Лондон, 2019 г.
Какъв по-страхотен подарък за рожден ден след изненадващо гостуване? Леко, приятно, по-женско шоу. Мюзикълът проследява Джена Хънтърсън, пекарка и сервитьорка, която е в насилствена връзка със своя съпруг. Джена разбира, че е бременна, започва афера със своя доктор. Търсейки начин да се справи със своите неприятности, тя грабва своя шанс в състезание за печене на пай и спечелва голямата му награда. Интересното е, че мюзикълът е основан на независим филм, който с бюджет от 1,5 милиона $, а печели 23 милиона $.
Внимание: Spoiler Alert: Джена се развежда, приключва аферата, като цяло казва майната им на мъжете, като си говорим за актуални представления…
Сценография/ Костюми: 6/10
История: 6/10
Музика/ Музиканти: 6/10
10. ФАНТОМЪТ НА ОПЕРАТА, Лондон, 2020 г.
Малко преди Covid-19, живеейки блажено в незнанието за предстоящото, стигнахме и до Фантома. Дълго отлагах този мюзикъл, защото знаех, че ще е тежко и драматично. Да, такова беше и не ми хареса. Може би защото бях забутана при гълъбите с доста ограничена гледка към сцената. Музиката също не ме докосна. За мен прекалено надценявано шоу, коeто почива на стари лаври, но много извън сегашното време. Все пак важно е да се спомене, че е най-продължително гледаното шоу на Бродуей, с над 13 000 бр., (между другото следвано от Чикаго, Цар Лъв, Котките, Wicked).
Сценография/ Костюми: 7/10
История: 6/10
Музика/ Музиканти: 6/10
11. АМЕЛИ, Лондон, 2020 г.
Непланирано и неочаквано добро. Амели е един от любимите ми филми с прекрасна завладяваща история. Беше вдигната много висока летвата, та бях леееко скептична. Амели не разочарова. Мило и оригинално поднесено, мина неусетно, играейки умело с тишината и паузите, времето и пространството. Ако сте фенове на филма, мюзикълът е прекрасна възможност отново да се потопите в света на Амели, а музиката предразполага.
Сценография/ Костюми: 7/10
История: 9/10
Музика/ Музиканти: 9/10
12. ?
Може би Клетниците – ето още едно любимо въздействащо изпълнение. В списъка ми е и Хамилтън. Някой навит с мен?
[продължение] ХАМИЛТЪН, Ню Йорк, 2022 г.
Съвсем не предполагах, че статията ще има подобно продължение в такъв кратък срок. Животът е непредсказуем, да, но това важи и за хубавите случки.
Веднага щом разбрах, че ще мога да посетя моя любим Ню Йорк, познайте какво направих? Йес, резервирах билети за Хамилтън. Жалко, че не е оригиналният състав, но… няма никакво “но”.
Да започнем с наградите – получава рекордни 16 номинации на Tonny Awards, от които взима 11, включително за най-добър мюзикъл, печели Grammy и Pulitzer. Началото на Хамилтън може да сложим със скромното изпълнение на създателите му в Белия дом, когато Лин-Мануел Миранда представя идеята за първи път.
Мюзикълът е посветен на Александър Хамилтън – баща-основател на САЩ, политически философ, сред първите юристи по конституционно право и първи министър на финансите на Съединените щати. С една дума – изключително важен човек за американската (и световна) история, смел, интелигегентен, чаровен и находчив мъж, макар и да не е от най-популярните в общественото пространство. Докато не се появява Хамилтън мюзикъла. Нееднократно е възхваляван за влиянието си върху образователната система в САЩ, където е използван за по-ефективно преподаване на история от учителите и за по-лесно възприемане на гражданското образование сред учениците.
Америка тогава, разказана през Америка днес. – Миранда
Хамилтън е специален, защото изцяло оспорва жанра мюзикъл – всъщност в него почти няма реч, всичко е музика и то не каква да е, а хип-хоп. Бащите-основатели се играят от чернокожи, латино и азиатци и това не е случайно. Историята е многопластова – история за съдбата на eмигранта, за надеждата на една нация, за смелостта на една личност. (оставам ви и това сладко изпъленение-изненада от zoom). Рапът не го разбрах, но талантът на Лин-Мануел е безспорен. (ако нямате търпение да го гледате на живо, има заснета постановка по Disney+)
Сценография/ Костюми: 8/10
История: 9/10
Музика/ Музиканти: 10/10
И така
Това са моите 12 спектакли, които ме срещат с уникалния жанр на мюзикъла – изкуството на амалгамата между музиката и театъра. Гледайки назад всъщност не съм ги взимала за даденост – винаги е било намерение, цел, която съм приоритизирала, прекалено ценна и рядко случваща се, че да я приема за нещо “по подразбиране”. Неслучайно мюзикълите са ми в топ листа причини да искам да живея в голям град извън България…
За целта на класацията бях прагматична и критична, но ви предупреждавам – певците се сменят, може да не сте съгласни с мен. Надявам се да съм ви вдъхновила поне малко, ако не сте досега, то при следващата възможност да дадете шанс на мюзикълите и да (съ)преживеете душевен оргазъм, екстаз, катарзис или нещо твърде лично, за да бъде назовано с думи.
Bonus: TIPs & TRICKs
- Не бъдете Чичо Скрудж, когато става въпрос за мюзикъл – вземете си по-хубави, съответно по-скъпи места. Преживяването се променя в зависимост от вашите места.
- Все пак, ако искате да приложите уменията си на спестяване, в деня на представлението може и да има по-евтини билети на определени за това места в града или ако отидете по-рано през деня в самия театър.
- А ако все пак сте далече в гълъбарника може да си вземете бинокъл срещу 1£.
- Купете си нещо за пиене (от театъра).
- Бъдете стратези с WC.
И ако все пак сте готови за малко театър, ето една препоръка от мен “За театъра и едно виолончело”
Say Hi