Предвид всичките ми вълнуващи пътешествия по света, Брюксел някак бледнееше и е град, който бих оприличила на скучен. За толкова безличен го мисля, че даже напълно забравих, че съм го посещавала повече от веднъж (може би защото бях изцяло погълната от причината да бъда там – концерт на Coldplay).
Та скоро бях гост на Брюксел за трети път. Преживяването ми беше всичко друго, но не и скучно – от работна гледна точка бях на интересна конференция за бизнес ангели, а като турист се наслаждавах на архитектурата, храната, изкуството и цялата атмосфера на белгийската столица. Има градове, които с времето стават по-красиви, но Брюксел не е от тях – даже в момента целият е разкопан за ремонт. Замислих се, не е до града, в мен е причината – аз съм се променила и го виждам през други очи.
Човек никога не стъпва два пъти в една и съща река, защото реката вече не е същата и човекът вече не е същият. Хераклит
Темата за промяната ме вълнува открай време. Слушаш “The wake up” на Headspace и „всичко в природата е временно“, гледаш тенис и „всичко е процес, ще има нова възможност“. Мантрата за смисъла от промяна във всякакъв аспект е навсякъде около нас, на места е издигната на пиедестал – като например нуждата от никога неспиращото личностно развитие и усъвършенстване.
Аз свързвам промяната с пътуване – няма друг момент, в който да се променям толкова бързо и неусетно, както когато съм на път. Пътешествията са есенцията на промяната. Чрез физическото преместване на тялото, опознаването на нови култури, преживяването на нови емоции се създават също толкова нови връзки и в нашата глава. Как е възможно да останем същите?
И все пак, ако е толкова естествено да се променяме – в крайна сметка всичко живо в природата, растенията, животните, се променят – защо ни е толкова трудно да приемем, че и ние се променяме. Като че ли вместо да я разберем, често по-скоро й се съпротивляваме, инатим се като малки деца пред родители. „Хората не се променят, а ако го правим, то е доста трудно“ – позната теза. Смея да поспоря – променяме се всекидневно, понякога даже въпреки собствените си желания. Промяната е най-постоянното нещо в живота ни, но проблемите продължават, когато не искаме да й се отдадем. Когато въпреки че вече не сме същите или не мислим по същия начин – дали защото сами си го налагаме или така ни е по-удобно – продължаваме да робуваме на старите привички.
Промяната е дар от вселената, но ние като че ли сме свикнали да гледаме само едната страна на монетата – тъмната. Страната, която носи неизвестни и страх. Тя е неизбежна, но нека по-често обръщаме монетата от другата страна.
Пътешествията са есенцията на промяната.
Преди няколко месеца имах удоволствието да гостувам на Таня в нейния подкаст „Отначало“. Подкаст, посветен на житейските моменти на трансформация. Говорихме много за промяната, та искам да споделя с вас някои от моите принципи, които ме карат не просто да обичам промяната, но и да я предизвиквам.
- Промяната не отговаря на въпроса „Кога?“ – едва ли можем да посочим точен ден/час/минута, когато е настъпила. Тя пристъпва елегантно, тихо, като неканен гост, без да я забелязваме. Невидима за очите, както би я оприличил Малкият принц, защото се случва малко по малко, леко и плавно, докато всичко друго се върти постарому.
- Промяната е дълбок и личен процес, но не следва да бъде самотен. Може да не бъде толкова болезнена, ако сме достатъчно смели да проявим слабост, да поискаме помощ.
- Промяната не е всичко или нищо. Няма крайни и правилни решения. Има такива, които взимаме в даден момент, на базата на наличната информация. Няма смисъл да се връщаме назад и да започваме изречения с „ако….“. Акото мирише.
- Промяната отнема време. Толкова колкото й е необходимо. Дайте й/си време, без да се сравнявате по скорост с приятели от инстаграм.
- В основата на промяната стои действието – проактивността ни мести от точка до точка, среща ни с хора, кара ни да израснем.
- Промяната е учител на „Аз-а“ – на това кои сме. С всяка промяна научаваме нещо за себе си.
Огледахме и светлата страна. Драмата на промяната обаче е, че еднакво опасно е да се влюбиш и в тази й светла страна. Драмата е, че не идва в опаковка с малки букви “консумирай отговорно“. Промяната не може да съществува сама и не може да се случи, ако, колкото и странно да звучи, няма какво да се промени. Промяната никога не ни превръща в изцяло нови хора, а надгражда това, което вече е там. Принципите, които защитаваме, ценностите, които изповядваме, оста, около която се въртим. Може би най-безценният й урок е, че ни показва какво не трябва да променим?
Бих искала да ви провокирам да прегърнете промяната в живота си. Кога за последно казахте не по навик, само защото така е било? Кога за последно отсъдихте предварително? Кога не дадохте шанс на нещо ново, защото сте се опарили? Или на нещо старо, защото си знаете по-добре? Каня ви да подхождате с любопитство към всяка ситуация, независимо дали ви изглежда позната или неприятна. Тогава промяната няма да бъде крайна дестинация, а начин на пътуване. Тогава вярвам ще можем да видим всеки град като за първи път, всеки път. Без непременно да дирим приключения, отдадени на удоволствието и насладата от познатото. Затова си струва и третият път.
—
Абонирай се за моя бюлетин.
Прочети още размисли за промяната “Как да променим света?”
Say Hi