Спортът отвъд победата
“Без съмнение, предпочитам нов крак вместо нова титла на Ролан Гарос“. Рафаел Надал, часове след достигане до финал на Откритото първенство по тенис на Франция. Думи, които намериха място в заглавията на световно известни медии и разбудиха ветровете в тенис средите. Защо?
—
Хората определят социалното си обкръжение спрямо приликите – търсим хора, с които си приличаме, по пол, раса, интереси. За разлика от възприетото твърдение, че противоположностите се привличат. Ние идеализираме хора, в които се припознаваме, но в същото време трябва да има и елемент на недостижимост.
Спортът създава подобни примери на идеализация – гледаме, симпатизираме на отбори и спортисти, съпричастни сме с тях при всяка победа и загуба, постигаме лоялност и даваме безрезервна подкрепа, без очаквания, какъвто и да е резултатът. Дефиницията на спорта размива границите очертани от една Wikipedia страница, защото спортът е не просто част от живота. Той го олицетворява. Дори и само като фенове, спортът ни позволява да съпреживеем емоции от най-различен калибър и интензитет, да се почувстваме живи, да мечтаем, да надскочим възможностите си. Една от причините да обичам спорта, отвъд възприетите, че ни държи здрави и щастливи, е че спортът създава добри навици, учи ни да се справяме със страховете и травмите, помага ни да преодоляваме провалите и носи куп други позитиви, които може да приложим извън корта и футболното игрище.
Някои световноизвестни компании отдавна са напипали златната маркетинг кокошка – не е достатъчно да гледаш как „боговете“ си вършат работата там далеч на небето, трябва да ги превърнеш в полубогове. Да покажеш, че отвъд суперсилата, всички супергерои са просто хора.
Рафа Надал е свръхчовек.
Със спечелването на Ролан Гарос през 2022-ра, той добави 14-а титла от Октритото първенство на Франция (от 14 финала общо, с рекорд от 105 победи/3 загуби), 22-ра общо от Големия шлем, с две пред своите най-големи съперници Роджър Федерер и Новак Джокович, втора голяма титла за годината (след Откритото първенство на Австралия) – и всичко това на 36 години. Всички суперлативи са недостатъчни и затова експертите сравняваха постижението му с други подобни не само от света на тениса, а от спорта като цяло – като например с Майкъл Джордан в баскетбола.
Изпуснах един важен детайл, който още повече подсилва успеха на Рафа – всичко това той постигна на един крак. Контузиите и травмите съпътстват цялата му кариера и като че ли още повече добавят тежест на постиженията му. След Мелбърн, първо болки в гърдите, после хроничната му болка в стъпалото, направиха сезона на клей кошмар. След края на турнира в Париж, Рафа вече открито призна за степента на болка и броя инжекции, които са му били нужни, за да „приспи“ крака. Рафа е играл часове тенис на най-високо ниво, без да е усещал лявото си стъпало, нервите са били „временно сковани“.
…отвъд суперсилата, всички супергерои са просто хора.
Анализите за успеха на този феноменален спортист са безбройни – от физическата му издръжливост, до психологическата му сила – все оръжия за обезоръжаване на врага. И може много да говорим за Рафа – свръхчовека, но на мен по-интересен ми е Рафа – човека.
Коя е човешката му страна, която го прави свръхчовек?
Нека само за малко да слезем от подиума с наградите. Нека поговорим за… провала? Речите след тежка загуба са скъпоценни камъни от информация за характера на спортиста – много повече отколкото тези след победа. Звучи контраинтуитивно, но Рафа предлага точно това. Известен е със своя балансиран подход и към победите, и към загубите.
По пътя към централния корт на Wimbledon в Лондон стои цитат на известната поема от Ръдиърд Киплинг „Ако“ – „Ако умееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата, и бъдеш с двамата измамници еднакво смел“ (в превод на Сидер Флорин). Подобно отношение към живота може да открием и в будизма – да приемаме случващото се такова каквото е, без да се хващаме за доброто и да прогонваме неотменно лошото. Това е и философията на Рафа.
След първата си загуба на Ролан Гарос, след като четири години подред е шампион, Рафа казва: „Имаш нужда от загуба, за да оцениш победите.“

Думите на Рафа по повод травмата в крака му създадоха заглавия, не защото изборът звучи някак нелогичен. На пръв прочит той е ясен – здравето преди всичко. Но в света на състезанията това не е толкова лесен избор. Победата преди всичко е поставена на пиедестал. Победата е успехът, крайната цел на всеки професионален спортист. Но обръщаме ли достатъчно внимание на победите отвъд очевидното – онези, които не са в светлината на прожекторите, често и невидими. Например моментите, в които демонстрираш спортно майсторство. Моментите, в които завършваш мача докрай, въпреки, че си контузен, за да уважиш съперника. Поведение на шампион без трофей в ръце. Дълго време мислех, че в тениса е ясно – кога си победител и кога губещ. Но сега не съм толкова убедена. Границата между победата и загубата може да е една точка, един милиметър, един удар на сърцето, няколко остри болки в тялото. Как може да измерим тяхната тежест?
Да се откажеш от победата, не е ли победа само по себе си? Рафа ни вълнува не само, защото печели на тенис корта, но и защото е пример за подражание извън него. Защото е легенда, която ни предизвиква да погледнем на играта през друга лупа, през изцяло различна призма. Като място, в което няма само черно и бяло, а богатство от нюанси. Място, където можеш да подложиш на съмнения статуквото и да създадеш нещо ново. Място, където не трябва да си супергерой, за да станеш шампион. Стига да си просто човек.
Още спортни страсти: Какво значи 20?
Say Hi