Планината ме научи да си дам време. Да не бързам. Да не се бавя. Планината ме научи да откривам своето темпо, някъде там между комфорта на вътрешния ми ритъм и средното за групата.
Планината ме научи да ценя самотата. Да бъда сама. Да бъда с приятели. Планината ме научи да бъда просто човек. И смирена. И смела.
Планината ме научи да обичам слънцето, когато ме приема с широко отворени обятия. Да обичам и мъглата, когато слънце няма и Балканът може да е леко срамежлив.
Планината ме научи да излизам от защитената зона. Да обичам болката или да разбера, че няма как без нея. Планината ме научи да копнея за водата – тази във и извън мен.
Планината ме научи, че има много. Страшно много, за което и три живота няма да стигнат. And that’s okay.
Планината ме научи да импровизирам. Да се подготвям добре, но с едно наум, че няма как да си 100% подготвен за всичко.
Планината ме научи да въздишам. По гледките от най-високо и от най-ниско. Планината ме научи, че слизането също може да е толкова стръмно, колкото и изкачването.
Планината ме научи да казвам “здравей” на непознат. Не само защото така е възпитано, а защото може да спаси нечий живот.
Планината ме научи да се вслушвам в тишината. В тази без музика на открито, но и в тази, която ни смущава и така упорито опитваме да заглушим.
Планината ме научи, че оставям следи. Понякога една пластмасова опаковка, друг път отпечатък върху човешка плът.
Планината ме научи, че перпесктивата е от значение. А за да бъде тя по-голяма, ни е нужно повече време сред природата.
Планината ме научи, че всеки сезон идва със своята красота и своя багаж. Една пухенка, чифт чорапи или 2 вафли хармоника отгоре.
Планината ме научи, че слънцезащитният крем винаги е на мода. Планината ме научи да се събуждам рано. Всъщност и да си лягам рано…
Планината ме научи, че е най-лесно да се загубиш, когато си повярваш твърде много. Планината ме научи, че понякога стига да се загубиш, за да откриеш верния път.
Планината ме научи да бъда гъвкава. Когато всичко върви по план и когато всичко отива по дяволите.
Планината ме срещна с приятели. Стари, нови и една лисица.
Планината ме научи да си правя кефа. Дори това да означава гурме на над 2000 метра надморска височина.
Планината ме научи, че очите могат да лъжат. За разстояния и възприятия. Планината ме научи, че всичко е относително. Въпрос на брой крачки.
Планината ме научи, че най-големият връх е да покориш себе си. Може би това е недостижимо, но пък си струва всеки опит. Защото някой някога беше казал “няма кратък път към мястото, където си струва да отидеш”.
To be continued…
Прочети още: Житейските уроци на планината
Say Hi