Всички истории са вдъхновяващи, когато са истински. А вдъхновението също е заразяващо. Днес ви срещам със Златин – професионален актьор, основател на “ШиЗи Импро Театър” – състоящ се от комедиен клуб, тренинг център и професионална актьорска трупа с репертоарни представления.
—
1. Обичам да сравнявам импро театъра с медитацията – живееш тук и сега, на 100% в настоящи момент, без да критикуваш и даваш непременно оценки. Съгласен ли си? Какви са основите на импро театъра?
Винаги е трудно да се опише какво е импровизационния театър. Подобна е трудността да опишеш спорт. Представи си да опишеш например тенис на човек, който никога не го е гледал и да разчиташ само на думите. Двама души на поле с размер… удрят подскачаща малка топка с тенис ракети, които представляват…
Затова напоследък описвам усещания. По същество това е групово изкуство, в което хората, използвайки себе си (подобно актьори), създават цели сценични произведения без да имат подготвен сценарий. Това е сухото обяснение. Мокрото е, че чрез игри и упражнения засилваме позабравените си от деца способности да се свързваме безпроблемно един с друг, да общуваме свободно, да градим заедно и да се забавляваме безгранично. Близко е до медитацията, да. Даже е групова и по-качествена. Всички внимават тук и сега, какво има между тях, как присъстват. Така изграждат едно цяло. Ако сме много в собствените си идеи и мислим как да сме интересни, губим контакта с останалите, но ако сме спонтанни и вдъхновени от другите, винаги ще сме заедно на едно и също място. В този ред на мисли тази дейност е път на индивида към себе си, докато е в група.
Най-любимото ми сравнение е с деца в пясъчник. Няма ги критериите за успех на възрастните. Има игра и добронамереност. Моята работа е да държа фокуса положителен и върху това какво вече съществува, вместо да го измисляме по трудния начин. Да си играем с този пясък и с тези деца. Да покажа колко много неща можем да построим с вече присъстващите песъчинки. Иначе хората често си казват, че или децата са зле, или пясъка не стига или куп други оправдания, които не са верни.
2. Как би обяснил импро театъра на 6 годишно дете или 60 годишна баба?
На детето, че е една много весела игра с безброй възможности, в която използваме въображението си да играем заедно. Колкото по-заедно я играем, толкова по-добре. Не можем да я спечелим и няма нужда. На 60 годишната баба, че е поведение и начин на мислене. Начин да си помагаме и да учим един от друг. Поведение, което ни прави по-добри и по-свободни.
3. В курсовете наблягахме на наблюдението като способ да забелязваме това, което е налице, което вече съществува. Напомни ми, че ако имаме очи да виждаме магията и вълшебствата около нас, може да бъдем по-благодарни към нещата , които имаме, вместо да търсим постоянно нещата, които нямаме..
Да. Който може да вижда и чува, няма нужда от вдъхновение. То е навсякъде и у всеки един от нас. Ние можем да контролираме нагласите си. Ако изберем като нагласа да следим моментното случване около нас, ще сме спокойни. Всичко е вълшебно, дори ежедневните предмети. Просто в стремежите си сме фокусирани върху липси. В импрото се настройваме, че всичко е подарък. Дори липсата. Така ставаме адаптивни към всякакви промени и „грешката“ е повод да се продължи по друг начин, или да се инкорпорира промяната в бъдещето.
4. В друг урок говорихме за „силата на паузата“, самочувствието и как се проявява вътрешната увереност на сцена. Стигнахме до извода, че правейки и вършейки не е непременно проявление на можене, понякога постигаме точно обратното – изразяваме несигурност. Всъщност играта с паузите, интонацията, тембъра са проява на истинско майсторство. Ти самият тренираш и презентационни умения. Какви са най-честите заблуди, когато говорим за лидерски умения и презентации? Как ги проявяваме в импро театъра на сцената?
Основния момент, който води до притеснение от говорене пред публика (така наречената сценична треска) е страхът от провал и усещането за натрапване на собствената ти персона пред останалите. Според мен това е много силно причинено от училището, където не се интересуват от мнението ни, а от това какво някой друг капацитет е казал. Така възприемаме излизането пред други хора като изпит – трябва да знаем факти и мнения, които са меродавни, за да се представим добре и да получим добра оценка.
Презентирането е много по-близо до сценичните изкуства. Там изразяваш себе си. Твориш. Показваш своята гледна точка и своето мнение. Всеки, който е съгласен с теб е прав, но и всеки, който не е – също е прав. Като творци ни се налага да свикваме с това, но когато презентираме ни е страх от критика и се самокритикуваме често повече от необходимото. Това ни кара да сме неуверени, а тази неувереност се предава на публиката.
Който може да вижда и чува, няма нужда от вдъхновение.
Публиката пък не знае и не я интересуват притесненията на презентатора. Така че, ако е на лице уверено присъствие на подиума и емоционална освободеност, въздействието ще е силно, независимо дори от съдържанието.
Заблуда е, че ако знаем къде да си държим ръцете и владеем „правилна“ интонация ще сме по въздействащи. В часовете по презентационни умения гледам да извадя наяве личният повод за притеснение на всеки. Давам задачи, чрез които участниците могат да усетят разликите в собственото си поведение. Сменям фокуса отвътре навън. Когато човек види и усети резултата от промяната – отпускането е налице.Тогава човек се свързва с естественото си уверено аз и присъствието му става по-въздействащо. Тоест, ако махнем причините за притеснението ще махнем и симптоматичните ръкомахания, „ъ“-кания и други скованости. Импрото много помага. Да използваме „грешката“ като храна за напредък, да гледаме на другите положително (публиката не е враг, а сме заедно част от едно цяло), да сме добронамерени към себе си и останалите. Така се гради харизматично присъствие.
5. Скоро правих епизод (като част от FEB community stories), в който любимата дума на моята гостенка беше „импровизация“. Замислих се, че качествата на предприемача са свързани до голяма степен с гъвкавост, адаптивност, смело да посрещаш неизвестността и да се забавляваш. Виждаш ли допирни точки между импро театъра и правенето на бизнес/предприемачеството? И каква е ролята на смеха в цялата тази работа?
Виждам импро принципите навсякъде. В предприемачеството най-ценното от импро театъра е идеята, че няма такова нещо като „провал“. Има трупане на опит. Марк Сътън – известен импровизатор от Чикаго казва: „Общото между най-лошата и най-прекрасната сцена е, че и след двете има следваща.“ Тоест ние постоянно живеем в непредсказуемост. Импрото ни учи да крачим смело в неизвестна територия, но и да внимаваме какво има около нас. Никога не сме сами, винаги има контекст. Когато влезеш с идея, но някой импровизатор те изпревари и стартира нещо различно от теб, начинаещите импровизатори си казват идеята въпреки чутото, а напредналите се адаптират към него. Това е огромната разлика, която се получава с много импровизиране. Учиш се, че идеите са винаги сами по себе си добри, но си готов да оставиш своята, за да подкрепиш истината, която ти е предоставена от друг. Тя не е “чужда” а просто се е появила току-що. Та в бизнес тренингите това се прилага като сме готови въпреки плановете и подготовката си, да се адаптираме към това, което средата или събитията ни предлагат. Смехът е част от играта. Той е общ език, който ни свързва. В бизнес света, както и в импрото си толкова по-добър, колкото повече хора искат да работят с теб. Чувството за хумор е чудесен повод хората да искат да общуват и работят с нас.
6. В едно любимо клипче се разказва за силата на последователя, тоест важно е да имаме лидери, но също толкова важна роля имат и тези, които следват лидерите. В курсовете говорихме, как може да развиваме историята на другия, да добавяме качества и характеристики, които ще обогатят историята. Не е задължително да правим нещо на всяка цена. Защо всички усещаме натиска от това да правим нещо и неща на всяка цена? Защо е толкова трудно да не правим нищо? Малко human being vs human doings…
Подкрепата на чуждата идея не е нищо. Едно „да“ може да ни помогне да стигнем далеч. Често критикуваме себе си и останалите и не оставяме идеите им да порастнат достатъчно, че да доведат до качествена промяна. Понякога простото валидиране на чуждата идея я кара да расте. Това е ролята на последователя. Този, който може би не е наясно какво ще излезе от тази идея, но казва „да“ и застава до предложението. Играта, която много хора играят със себе си и останалите е „не е достатъчно добро“, но ако само дори повторим едно нещо с положително отношение, ние му даваме възможност да се развива. В този ред на мисли, дори насърчаващият чужди идеи е лидер. Той създава възможност за свободно изразяване, а не унищожава с „не“ и не поставя тежки критерии, привнесени от евентуалното бъдеще в настоящето. Няма нищо лошо във високите критерии, напротив. Проблемът е, че често ги слагаме там, където не им е мястото – в зародиша на идеите. Тогава критиката ни е проекция на бивш неуспех и страх и в нея няма нищо градивно. Времето за критикуване е по-късно от времето за създаване. Това важи и за презентирането. Оценката ни за презентацията е редно да е след нея, не по време на презентирането.
7. Разкажи ни за общността около ШиЗи. Интересно ми е да разучавам, как се създават общности и как се намира баланса между органичното развитие и леката модерация.
ШиЗи Импро Театър е общност от хора, които се вълнуват от импровизиране и са обединени от идеята да се забавляват, да са отворени един към друг и да споделят груповото творчество помежду си и към света. Имаме тренинг център, където водим курсове, комедиен клуб – „ШиЗи Импро Клуб“, където хората могат да се изявяват на сцена и да „мешат творчески сокове“. „ШиЗи Про“ пък е професионална група от актьори, с които правим все по мащабни и сложни спектакли. Един вид показваме на какво е способна импровизацията с много труд и развитие на умения. Започнахме с общо шоу, демонстриращо различни формати и стигнахме до импровизирана Шекспирова пиеса и импровизиран мюзикъл в бродуейски стил. Вече сме репертоарен театър с 8 различни представления.
Общността се развива много органично, тъй като основните ценности, които ни обединяват са добронамереност, равенство, споделяне на радостта и тръпката от откриване на неизвестното. Сценичната проява на импровизацията в екип е вълнуваща и въздействаща, защото е наблюдение на живо как група хора се справят с предизвикателството да не знаят накъде отиват, но чрез позитивизъм и взаимна подкрепа създават стойностни и забавни спектакли. Хората от общността са изключително отворени към новости и свежи. За мен е удоволстие да съм част от тази прекрасна среда.
…дори насърчаващият чужди идеи е лидер.
8. Как се развива ШиЗи на фона на пандемията и lock-down-a – какви мерки предприехте за да се адаптирате към „новото нормално“?
В този случай адаптацията е забавяне на темпото. Важното е да сме здрави. Изчакваме подходящ момент да сме отново заедно. Понеже същината на работата ни е екипна и на живо, няма място за представления и ярки групови забави в създалата се ситуация. Търпението е добродетел. Понякога, докато тече импро шоу, имаш избор да не се включваш в сцена, защото няма нужда от теб. Не сме в основата на пирамидата на Маслоу. От друга страна, усещането е за навиване на пружина. Творческата ни същност събира впечатления и в подходящия момент съм сигурен, че публиката ще се завърне и нещата ще потръгнат с още повече ентусиазъм и смелост да се прескачат творчески върхове.
9. За мен ШиЗи е излизане от комфортната зона, опознаване на „аз-а“ и свързване с групата , но защо хората се записват за ШиЗи импро театър? Какъв им е основният мотив и подбуда? И по-интересното – променя ли се в хода на курса?
Както споменах, растежът ни е порядъчно органичен. Повечето хора от курсовете се записват чрез препоръка. Понеже усещанията не са описуеми по рационален начин, предаването на кефа от уста на ухо се възприема у слушателя като водопад от позитивна емоция. Трудно е за пренебрегване. А при нас идват хора от същия калибър. Отворени към развитие, желаещи да се забавляват, но и да научат нещо за себе си и останалите. Основният мотиватор при повечето е приятно любопитство. Също идват и предизвикващи се хора. Доста голямо разнообразие от професии и биографии има при нас. Хубавото на импрото е, че обединява различията не като ги поставя под общ знаменател, а като ги използва. Така човек е едновременно себе си и допринася за групата без да губи индивидуалността си в нея.
С времето мотивацията се променя. Ако в началото е забавление и отприщване на енергия, по-напредналите групи имат по-задълбочен интерес и смелост да покажат по-дълбоки свои черти. Така сцените и представленията им стават по-лични, някой път по-драматични, но със сигурност по-откровени. А колкото по откровени са хората, толкова по-смешна е комедията, защото се смеем на очевидни открития, а не на велики измислици. Голямата заблуда на повечето желаещи да са забавни хора е, че трябва да измислят велики неща. А всъщност е достатъчно да са очевидни. Вдъхновението е навсякъде около нас.
10. Пропуснах ли да те питам нещо, което искаш да ни разкажеш?
През годините, в които усъвършенствам преподаването на това прекрасно изкуство с огромно удоволствие непрекъснато преоткривам, че е възможно да бъдем заедно и да творим безпрепятствено. Докато го правим практикуваме умения, които смея да твърдя са способни да променят света. Защото в детската ни същност има и въображение и смелост, и радост и свобода. Докато растем слагаме изкуствени бариери помежду си и вътре в себе си. Аз съм изключително благодарен, че хората виждат, че процесът е обратим и можем да се свържем обратно с детските си качества. Те винаги са част от нас, просто средата ни учи да ги игнорираме. Но когато решим да ги използваме отново, те могат да ни помогнат да бъдем по-добри възрастни. По-вдъхновени, по-свободни, по-свързани и по-човечни.
—
Повече за биографията на Златин тук, а неговия TedX Talk “За вярата в нищото” гледайте тук.
Какво предстои? Импро и презентационни курсове.
—
Подари си най-якия подарък за 2021 – Headspace. Прочети защо.
Say Hi