Има ли място красотата в политиката?
Никога не съм смятала себе си за красив човек и може би точно заради това връзката ми с “красотата” е малко изкривена. Сякаш винаги съм се утешавала с мисълта, че красотата е като киселото грозде. Разбира се, не считам красотата за НАЙ-важното нещо на света, но следя проучванията, които изследват как красотата влияе на подсъзнателно ниво на нашето отношение към съответен човек. Например, има изследвания, които доказват, че сме склонни да вярваме повече на красив човек, приемаме красивите хора за по-добри лидери и че красивите хора са по-успешни.
“Красотата” е субективно понятие, твърде широко дори за генерализации, зависещо от много фактори – от това в коя част на света си израснал, през какви вярвания си възпитаван, до сексуална ориентация и обществото на 21 век. А и сигурно може да се намерят проучвания и доказателства за обратната теза, затова по-добре да говорим в конкретика.
—
ББ на власт n години..
Това лято, с активните протести и по-редовно следене на политическите процеси в страната, установих промяната на ББ през годините.
…има изследвания, които доказват, че сме склонни да вярваме повече на красив човек, приемаме красивите хора за по-добри лидери и че красивите хора са по-успешни.
Тук даже не говорим толкова за красота, колкото за всеобща “разпуснатост”, която струи от премиера докато сладко-сладко си подремва. От външността на ББ лъха усещане за неглижиране, за подценяване на реалността, омаловажаване, на времето, събитията и годините.
Лесно е да бъдеш манипулиран чрез медиите, но въпреки това, не може да се отрекат наддадените килца, прошарената коса, големите черни кръгове под очите и изтормозеното излъчване. Сигурно е от много “работа, работа, работа”.
И нека не се фокусираме само върху килограмите. Къде са чарът и омайващата аура на човека-партия, който е начело на политиката ни от над 10 години? Да не говорим, че PR отделът на министър-председателя ни отдавна изглежда да се е пенсионирал.
А може иначе
Пак покрай пандемията и слушането ми на редица БГ подкасти за политика (след които редовно ми се иска да емигрирам) научавам и за други по-светли примери от международната политика.
Брат ми живее със семейството си във Виена – и там министър- председателят изглежда така.
Себастиан Курц е само една година по-голям от мен, на 34 в момента, избран е преди 3 год. Тоест на 31…
Какво общо имат Бойко и Себастиан? – Нищо.
Но да не обръщаме чак такова внимание и на годините – в момента милионери има и студенти, дали като технологични предприемачи с милиони, популярни инлуенсъри и модели или наследници. Някак не е най-ненормалното нещо (въпреки че не трябва да се възприема на 100% и като абсолютна нормалност).
В политиката обаче тези примери са изключение – позиция министър-председател жена и/или млад човек си е археологическа находка. Феминизмът (да вземем една Камала Харис) прави сериозни пробиви, но все още твърде бавно, за да го превърне в закономерност
И все пак има добри примери, за които искам да говоря, защото като че ли като разкажем за тях и ги разберем, не изглеждат чак толкова вълшебни, а напълно постижими.
Санна Марин, сега на 35 години, става министър-председател на Финландия на 34 г. през 2019 г. и се прославя като най-младия премиер в света.
Още повече, правителството на Финландия в момента се води от тези жени:
Такааа, сигурно ще кажете, България не е Финландия. Факт. И финландските предприемачи не са българските предприемачи. И въпреки това, в основата си, аз като една 33 год. млада дама имам абсолютно всички условия да бъда министър-председател на страната. Възможността е там. Иска ми се да вярвам в тази възможност, защото ако гледам само в настоящето, то хич не е розово.
И все пак има добри примери, за които искам да говоря, защото като че ли като разкажем за тях и ги разберем, не изглеждат чак толкова вълшебни, а напълно постижими.
Жените в българската политика
Да разгледаме жените в българската политика. Да, има 2-3 примера в сивата зона, но гледайки в публичното пространство картинката изобщо не е красива.
Това може и да не е представителна извадка, а може и да е. И отново, нека не говорим само за красота. Нека говорим за стил. Или интелект. Не търся много, не искам много. Нещо малко за което да се хвана, а то: едната не може две изречения на английски да скалъпи, а от другата можеш да чуеш проникновения като “ходи пеша, бе”.
На политиката и особено на българската им предстои дълъг път да се демократизира и модернизира.
И в света на Калинките, аз търся Санна-Марините.
Красота и още нещо
Надявам се, тази статия да не предизвика гняв или тъга, макар че всичко е добре дошло на фона на апатия и усещане за безнадежност. Не, проблемите не се решават, ако си забил глава дълбоко в пясъка. Те трябва да се идентифицират и целенасочено да се адресират. И както работя за промотиране на предприемачеството сред жените, защо да не промотираме и политиката като възможна професия и кариерно развитие сред дамите? Толкова отдавна вече сме възприели, че “политиката е мръсна работа”, че даже забравихме, че това е човешко изобретение, не научен факт. Отдавна сме обезверени и цинизмът започва да ни става най-верен приятел. Но това, че е било, не означава че е, а още по-малко, че ще бъде. Имаме нужда от повече красота в политиката.
Не, даже не говоря за красота. А за какво, според теб?
Honorable mentions:
Джасинда Ардерн, премиер на Нова Зенландия, която намалява заплатите си и дава брифинги по фейсбук от вкъщи, почти като ББ от джипката, но не точно 🙂
—
Какво още могат българските политици да научат от думата “ГЪМПШЪН” или просто как да променим света?
Say Hi