Преди няколко седмици по време на страхотна разходка в планината, с момичетата се заговорихме за нещата от живота и…мъжете.
В един момент установихме, че споделяме един и същи казус: негативизъм, мрънкане, което ни натоварва и краде от енергията.
Хейт от всякакъв спектър – от използване на нецензурни думи по адрес на лош шофьор по улиците до просто оплакване, че светът ни е крив и сме станали с дупето нагоре. Признавам, да запазиш усмивка зад волана си е предизвикателство, но от друга страна добър тест за трениране.
След няколко дни, случайно, приятелка спомена как при някои народи не съществуват думи като “егоизъм”.
Спомних си, че преди време стартирах рубрика посветена на думите със значение, като първата за която говорих е захир (тук може да разберете, какво означава).
Моята теза е, че както поведението, така и думите работят двупосочно. Тоест, както това, което правим ни помага да се определим, така и думите могат да предизвикат действие сами по себе си.
Темата за езика е интересна и това се предполага не само от гледаното над 11 милиона пъти Ted Talk на Лера Бородицки за езика. Изненадах се, когато научих, че руснаците имат повече думи за нюансите на синьото отколкото други народни. Житейският им път и опит предполага тази необходимост и езикът отговаря на търсенето. Или как родът на думите определя, защо германците и испанците, описвайки съществителното “мост” внасят различно значение…
Думата, за която искам днес да ви разкажа е “гъмпшън”, за която научих от книгата “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” на Робърт М. Пърсиг.
ГЪМПШЪН
Вместо широко употребяваните “находчивост”, “предприемчивост”, “практичност” предпочитам полузабравената дума “гъмпшън”, защото е така непретенциозна и изоставена и така старомодна, че сякаш има нужда от приятел и надали ще отблъсне някой, който й обърне внимание. Тя е стара шотландска дума, някога широко използвана от пионерите, но която, както и рода, изглежда почти излязла от употреба. Харесвам я още и за това, че точно изразява какво става с човек, който се съедини с качеството. Той се изпълва с находчивост.
Гърците наричат това “ентосиазмос”, корен на “ентусиазъм”, което буквално означава “изпълнен с теос” или с качество. Човек, изпълнен с находчивост, не се размотава и безпокои за това и онова. Той е отпред на влака на собственото си съзнание, внимава какво ще се появи на коловоза и го среща, щом се появи. Това е то „гъмпшън“.
Процесът на изпълване с „гъмпшън“ настъпва, когато човек достатъчно дълго постои спокойно, за да види, чуе и усети истинската вселена, а не само собственото си мухлясало мнение за нея…Находчивостта е психическият бензин, който движи всичко.
Книгата е от книгите, които не подлежат на преразказ и ако искаш да ги разбереш, е наложително да ги прочетеш. Препоръчах я на приятели, които се отказаха до 50-тата страница. Да, трудно се чете. Но може би както всички философски книги, захапеш ли веднъж, не я пускаш. И да, разказва се за много повече от поправка на мотоциклет. “Истинският мотоциклет, върху който работите е мотоциклетът “аз”, казва писателят. Дълбоко философска книга, като наръчник за живота, след която, уверявам ви, ще се почувствате объркани, както само след среща с терапевт.
Гъмпшън. Замислих се, кога последно (не) бях в това състояние?
Предприемаческата професия е разнообразие всеки ден. Неизвестното и новото са ежедневие. Въпреки това, никой не е застрахован от скуката и аз често попадам в коловоза. Правя си нещата, които ми харесват. Дълбоко в комфортната зона, въртя колелото като хамстер. Усещам, че всичко накрая ще бъде някак наред и живея маркетинга, който продавам.
Тц, гъмпшън йок.
Гъмпшън не е дар от небето, (и) той е всекидневна работа, малки действия, навик. И за всеки е нещо уникално, на пръв поглед тривиално – ремонт на мотоциклет, подреждане на данни в ексел таблица, среща с клиенти… гъмпшън не е толкова обвързан с конкретната дейност, колкото с отношението ни към нея.
Разсъждавайки върху моята кариера, си задавам въпроса “И това ли е? Къде искам да отида?”. Книгата, която изцяло промени светогледа ми беше “So good they can’t ignore you”. Накратко, основният извод е, че уменията са по-мотивиращи от страстта – колкото по-добър си в нещо, толкова по-мотивиран си. Когато с удоволствие и любов правиш всекидневните си рутинни и скучни задачи, знаейки, че те те развиват като личност – това е достатъчно. Не е нужно да пишат за теб в медиите, не е нужно да печелиш награди, не е нужно да си милионер. Ако правиш дори едно нещо, но много добре, това е достатъчно.
Планината се поддържа от своите страни , а не от върха. Пърсиг
Тази книга зачеркна в мозъка ми концепцията, че “вълнуващото” е целта. Вълнуващото е субективно понятие и най-големият успех е, когато промениш подхода, а не целта.
Последните години американската мечта ни възпита в романтичния идеал, че страстта е водеща, когато избираме професия. Страстта уви може да ни доведе само до едно място и то не е далеч. Страстта рано или късно се изчерпва и ако нямаме механизмите, бързо ще изгорим и ще се откажем.
Гъмпшън е както казват в медитацията да гледаш с начинаещи очи към живота – като децата, изпълнени с любопитство към заобикалящия те свят. Дървото, цветето, птичката, небето – всеки ден, постоянно, те са до нас. Но колко често ги забелязваме и отчитаме, колко различни всъщност са всеки ден? Как винаги може да ги преоткриваме. И както си 100% в този момент, посветен на случващото се сега, така и се радваш на скуката, защото това е плодородна почва за креативността.
Гъмпшън е състояние, но той е много повече начин на живот и отношение към живота.
Каква е нашата отговорност?
Всички сме взаимосвързани и си влияем непрестанно. И лошото, и доброто за заразни. Всеки един от нас носи отговорност за действията, които завещава и думите, които изрича. И още повече – на кои действия ще постави ударение, кои ще зачеркне, и кои ще приспи. А кои думи ще помни, кои думи ще предаде на пешеходеца или магазинера?
Надявам се, че ще оставим повече от гъмпшън, който ни превръща в истински магьосници – откривайки чудесата в живота ни. Всеки ден. Гъмпшън, който събужда сетивата ни за много повече и дава смисъл на безбройните срички, които ще произнесем до края на живота ни.
Бонус:
7 любими цитата от “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”:
- Някои неща човек не забелязва от недоглеждане, понеже са съвсем дребни. Но други не се забелязват, защото са огромни.
- Труден ли е животът? Не и когато имаш правилната нагласа. Да имаш правилната нагласа за него – ето това е трудното.
- Искате ли да знаете как да постигнете нещо съвършено? Толкова е лесно. Първо станете съвършени и след това направете каквото и да е.
- Светът ще стане по-добър първо в нечие сърце, в нечия глава, в нечии ръце… И ще разцъфти като цвете – отвътре навън.
- Всеки ден истината тропа на вратата ти, но ти я отпъждаш с вик “Върви си, търся истината!”. И тя си тръгва. Странно.
- Това, което ни пречи да видим света ясно, не е неговата чудатост, а неговата обикновеност. Да си прекалено добре запознат с нещо също може да бъде заслепяващо.
- We want to make good time, but for us now this is measured with the emphasis on “good” rather than on “time”.
Say Hi