Почти всичките ми приятели знаят, че съм на фен на Рафа. Малко знаят, как всъщност той ми стана любимец.
НАЧАЛОТО
Историята не започва с любов.
Бях фен на Анди Родик – онзи готин американец, с брутален сервис. И неговият най-голям противник беше небезизвестният Роджър Федерер. Родик понесе редица тежки загуби от своя най-голям съперник Роджър и аз естествено захаресах Рафа, защото той единствен успяваше да бие Роджър.
Започна дългогодишния ми романс с Рафа. Постепенно, и моите 20те преминаха под знака на тежки загуби, много стрес, гледайки на телевизора 4-5 часови мачове (за щастие повечето с добър изход за Рафа), редица контузии (финала в Австралия, 2014), драми на корта и извън него (писах за някои), хиляди изгледани интервюта (по няколко пъти) изпълнени със смешки, гафове, лафове и мъдрости.
Прочетох биографията за Рафа и писах за нея в един от първите си блог постове. И докато си мислех, че всичко ще остане емоция от малкия екран, тенисът ме научи, че мечтите се сбъдват, когато за първи път посетих тенис турнир и гледах Новак от 1 метър разстояние (+ без тениска).
И още повече, когато успях да гледам и Рафа на живо в Монте Карло през 2017 г.
А само преди седмица станах свидетел на спечелената от него 20 титла от Големия шлем, 13та от любимия му френски Roland Garros на клей. Мачът беше изненадващо едностранен, с всички шансове (условията на игра, студено време октомври месец в Париж, с по-тежки топки) против него, Рафа помете своя най-голям противник Новак Джокович. С тази победа изравнява и повежда заедно с Федерер рекорда за най-много титли от големия шлем (при мъжете).
Тенис и спорт средите веднага отразиха този подвиг, като едно от най-великите постижения в живота на един професионален спортист и тенисист.
За тенис любители и фенове това, което направи Рафа е безспорно магия, вълшебство, извънземно, извън всякакви човешки представи за постижимото и възможното. Суперлативите за статистиките няма да ми стигнат: 100на победа на Roland Garros, само 2 загуби от 15 год., 4ти път, в който печели титла без загубен сет и т.н., и т.н.
20.
Ако не гледаш, може би не можеш да почувстваш (и не винаги highlights ни казва всичко), не можеш да осъзнаеш същността, но можеш да искаш да разбереш. Как го е постигнал? Какво го мотивира? Исках да отразя победата на Рафа по някакъв начин, да огледя значението й за “обикновения човек”.
Как да ви го кажа?
Трудно е да спечелиш 1 титла от Големия шлем. Тoй го направи. Спечели 20.
Трудно е да печелиш като си на 20 год. Той го направи! На 34 г. (and counting)
Трудно е да се завърнеш след контузия. Тoй го направи след няколко. И се завърна по-силен.
Трудно се печели срещу Новак? Той го направи? И даже с 6:0 сет.
Трудно е. Даже не използвам най-добрата дума, защото трябва да е по-силна.
Тогава още малко факти:
Почти 99% от тенисистите, които играят в момента, активни в топ 100 от ранглистата може би никога няма да спечелят титла от Големия шлем. Една! Може би 99% от тях никога няма да стигнат до финал от мач в Големия шлем. Надал има 20 титли, 28 финала общо. За някои, най-голямото постижение в тяхната кариера е победа над Рафа, за други, спечелването на един сет. Сьодерлинг поставя победата му в перспектива. (той е един от 2мата!!! нанесли загуба на Рафа на RG). Един от най-впечатляващите факти за кариерата на Рафа е, че в един от най-физически изискващите спортове, на 34 г. той продължава да играе и печели големи турнири и то по убедителен начин.
А какво се случва с психиката? Аз се чувствам изтощена гледайки, страхувам се, че ще получа инфаркт и бели косми от напрежение, гледайки в нас на дивана пред PC-то, а да си там? Да играеш за всяка точка, да спасяваш топки за пробив и за мача, да си все така мотивиран след толкова много години, изпълнени с провали, тревоги, травми..
Тези въпроси сигурно си задава Рафа, тези въпроси си задавам и аз, а може би и всички?
Защото Рафа не просто ми е доставял удоволствие с магията, която прави на корта, но и с цялостното си поведение извън корта, с отношението към спорта, тениса, победите и живота.
И заради всичко по-горе, искам да ви разкажа за някои от най-добрите му човешки черти, които го превръщат в един лидер, който вдъхновява и може да ни служи като истински модел за подражание.
1. Рафа никога не е чупил ракета на корта
Винаги сравняван със своите най-големи съперници Новак и Роджър, за разлика от тях Рафа никога не е чупил ракета по време на игра в знак на гняв и изпускане на нерви.
Знаем колко е опасна думата никога, а сега си представете от 1200 общо изиграни мача, Рафа НИКОГА да не е чупил ракета. Това е равносилно на никога да не си закъснявал за работа, никога да не си се напивал в живота. Рафа е главно изграден като личност вследствие на „отглеждането си“ от дългогодишния му треньор, чичо му Тони Надал (вече не е той, а Карлос Моя): чупенето на ракета показва липса на уважение към хората, които трябва да си купят екипировка, за да играят тенис. “Има милиони деца по света, които искат ракета, а нямат.”
Ако това не ви впечатлява и не ви казва поне малко за характера на Рафа и отношението му към играта, не продължавайте да четете. 🙂
2. Не можеш да постигнеш нищо сам
Семейството е стълбът на Рафа, спокойствието и сигурността, която са му необходими, за да може да побеждава на корта. Рафа е един от (малкото) тенисисти, който не сменя екипа си, а един от най-тежките моменти в кариерата му е по време на развода на неговите родители – случайност, може да си кажете. Не мисля. Що се отнася до съпругата му – Мария, заедно са от 15 год. Не е случайно, че и при Роджър и Новак ситуацията (поне с приятелките) е идентична.
“However great your dedication, you never win anything on your own.”
3. За победите и провалите
Философията на Надал за провалите и успеха в тениса ми напомнят на някои от уроците, които научих от двама шаолински монаси. Будистките учители ни учат, че всичко е такова, каквото трябва да бъде – най-добре да бъдем наблюдатели, гледайки отстрани, да не насилваме нещата, да ги оставим на естествения им ход.
If you don’t lose, you can’t enjoy victories. You have to accept both things.
Знаете ли хората често се съсредоточават върху речите на победителите, но за мен е много по-интересно да анализирам загубите. Особено най-тежките. И обръщам специално внимание на речите и интервютата след загуба.
В този смисъл има една много силна на Федерер след загубата му на финала през 2015 г.:
“Usually you learn more when you lose just in the sense that you analyse losses harder, deeper at times. That’t where you learn a lot about your game, about your attitude, about your fitness. Not always. Sometimes you just walk away and you forget about it.”
A когато Рафа загуби едва 1я си мач на Roland Garros, сподели:
“I have to accept with the same calm when I win that when I lose. After four years, I lose here, and the season continues.”
И още след загубата в интервю споделя: “You cannot collapse, either because you’ve won a match or because you’ve lost it. This is sport, and you can have victories or defeats. No one remembers defeats in the long run. People remember victories. Defeats never make you grow, but you also realise how difficult what I achieved up until today was, and this is something you need sometimes. You need a defeat to give value to your victories.”
4. Дефиниция на успех
Да си щастлив докато правиш това, което правиш. Да се наслаждаваш на процеса. Надал се слави с постоянството и всеотдайността, която посвещава на всяка тренировка, защото тя е възможност да усъвършенства уменията си, да подобри играта си. Той е перфекционист и се отнася към тренировките, както към истинските си мачове.
Trophies are earned on the practice court.
5. Всичко е въпрос на хумор
Докато на корта е “all business & stoned face”, Рафа определено е различен човек извън корта – скромен, малко инфантилен, с не добър английски и стил на обличане. И все пак винаги е показвал страхотно чувство за хумор и самориония, примесена със сарказъм. Ето и някои от най-добрите му попадения.
И някои honorary mentions:
Да останеш здраво стъпил на земята
Losing is not my enemy, fear of losing is my enemy.
I think the doubts are good in life. The people who don’t have doubts I think only two things: arrogance or not intelligence.
Is only a tennis match. At the end, that’s life. There is much more important things.
Еverything I dreamed of winning, I’ve won, and nobody will take it away.
Повече от играта
С Фед, Рафа и Новак тенисът не е просто тонис. Всяка точка, всеки мач, всяка победа, всяка година, всеки рекорд е писане на история. И всички ние сме късметлии, че може да бъдем свидетели на случващото се. Големите 3ма вдъхновяват новото поколение тенесисти и са истински посланици на тениса по целия свят. Тяхното отношение към играта възпитава младежта в ценностите на играта: да уважаваш противника и с повдението си да отразяваш най-високите стандартни на sportsmanship.
Покрай Рафа заобичах и Роджър, а техния bromance #fedal (гледайте най-яките им моменти) е наслада за феновете. Нещо по-яко от това да гледаш Рафа и Фед да играят от двете страни на мрежата е да ги гледаш от едната страна на мрежата (ето и снимка от техния мач, който гледах на живо, Laver Cup, 2017 г.).
Nike strikes again
Спонсор на Рафа може би от началото, Nike не разочароват с рекламни послания, картинки, текстове и видеа, когато отразяват постиженията на Рафа.
Текстът: 1 is difficult; 2 is impressive; 3 is three times as difficult; 4 is incredible; 5 is legendary;6 is record books; 7 is rewriting history; 8 is unheard of; 9 is getting ridiculous; 10 is RAFA!
А това специално видео от Nike е топ.
Какво значат тези 20 за един човек, който не гледа или следи тениса? Това не е риторичен въпрос.
Нищо. Абсолютно нищо. Едно число, поредна цифра в реда. А какво означава това, ако си по-навътре в нещата.
Всичко.
Дано съм успяла поне малко да ви потопя в моя свят и да разберете хората от втората група. Защото в крайна сметка, не си ли задаваме всички еднакви въпросите – как да се мотивираме, как да бъдем успешни? Независимо от дефиницията ни, всички имаме нужда от спорта, за да ни показва едни свръхчовеци, но все пак човеци, които вдъхновяват да бъдем по-добрата си версия. Всеки ден.
Say Hi