Как да променим света?
Промяната присъства постоянно в мислите ми. От идеята, как всичко е преходно, за която постоянно се говори в Headspace, до разни вечни дилеми като “може ли човек да се промени”?
Но има един въпрос, който все по-често изплува на повърхността, особено и покрай последните събития в българския политически живот и той е: Може ли да променим света?
Това не е реторичен въпрос. Това е въпрос с много и различни отговори. Това е от въпросите, чийто смисъл понякога е единствено да си ги задаваш, дори и по-често да не откриваш отговори.
Може ли да променим света?
Сякаш всички отговори ме водят до: ако искаш да промениш света, промени себе си. Звучи по-постижимо, по-измеримо, по-разбираемо, но не и по-лесно. Защото да, аз съм малка съставна част от големия необятен свят, но аз самата съм цял свят.
При всички случаи помага да не останеш скован от обстоятелствата, необятните възможности, объркан в размисли, от къде да започнеш. Помага да бъдеш проактивен, да поемеш отговорност.
Слава богу има хора, филми, книги, които всеки ден ни предизвикват да се променяме, доброволно или насила, а понякога дори и неосъзнато.
За такъв филм иде реч днес тук: How to change the world
Филмът разкaзва историята на създаването на организацията Greеnpeace, най-вече през думите на един (най-важният човек) от основателите Боб Хънтър.
Greenpeace е международна организация, стартирала от Канада през 1971 г., пионер в екологичното движение, сега с офиси в над 55 държави по света, с централа в Амстердам.
Боб и неговите колеги ни връщат назад във времето на първите големи зелени акции, след които се стига и до учредяване на организацията; споделят проблемите, с които се сблъксват по пътя й на развитие; дискутират всеки от първо лице, какъв е смисълът на това, което правят. Гласът на Боб, музиката и изображенията ни потапят в света на Greenepeace, с много хумор успяват да постигнат позитивен прочит на ужасни събития.
Но най-якото е, че Боб прави опит да отговори на въпроса “Как да променим света?” и дава 5 стъпки. Ето неговата рецепта.
1. Заложете “мозъчна бомба”
Боб разбира още през 70те, че няма как да ти пука, ако не разбираш за какво иде реч. Проблемите около замърсяването на природата остават много хора безразлични, защото са… сложни.
90 % of history is being in the right place at the right time – Bob Hunter
Той разбира значението на маркетинга, силата на посланията чрез въздействащи аудио-видео материали и го използва по най-добрия възможен начин. Визуалните материали събуждат сетивата ни и предават енергия, която е трудно да бъде копирана с думи. И Greenpeace правят точно това – привличат хора към каузата със своята смелост, всеодайност и разказ с поразяваща история, подкрепена с доказателства във формата на снимки и видео.
“Мозъчната бомба” трябва да взриви съзнанието на читатели и телевизионни зрители и да промени мисленето им за природата.
Bob has always realized that you can change the world through a camera, much easier than with a gun and much more effectively.
Тези изображения могат да те ядосат, да те натъжат, но не могат да те оставят апатичен.
2. Бъди верен на думите си и ги подкрепи с действия
Боб решава, че ще се фокусира върху мисията да спаси китовете. Отначало всички се изненадават и не разбират защо.
Реално няма значение, какъв ще бъде фокусът – просто стечения на обстоятелствата, но по-важното е, че всички се посвещават на тази мисия и правят много повече, отколкото да говорят празни приказки.
Убиването на кит с харпун не е истинска история, но хора рискуващи живота си, за да спавят кит, това вече е история.
С помоща на доброволци, подготовка, късмет и много кураж успяват да заснемат видео и кадри от своята мисия срещу руски китов флот. Гледайте историческо видео от акцията, които правят зеленото движение голабално.
3. Страхувай се от успеха
Един от активистите споделя, че най-слабото звено винаги ще бъдат те самите, заплахата от собственото им его, личните им взаимоотношения. И това винаги е най-голямата слабост на всички големи екологични организации.
Това е времето, в което Greenpeace офиси се раждат навсякъде по света, съществуващи като отделни звена. Пораждат се противоборства в организацията, спорове как да се водят акциите.
4. Революцията няма да бъде организирана
Това е времето, в което се стига до остри сблъсъци между лидерите на организацията. Едни напускат, други се отделят. Боб постепенно губи посока и в крайна сметка се оттегля. Greenpeace съди Greenpeace. Амбициите за надмощие сред отделните офиси довеждат до патови ситуации. Парите могат да направят много неща – дори и да навредят.
It’s sickening to realize that revolution can go no faster or further than people themselves.
5. Остави властта
За да защити принципите на Greenpeace и спаси организацията от тотален разпад, Боб се завръща. Според него, начинът е всички офиси да бъдет независими и равнопоставени, тоест без надмощие на офисът във Ванкувър. Така се създава Greenpeace International (1979 г.).
How we can save the planet if we cannot save ourselves?
Какво е Greenpeace?
Greenpeace, като всяка организация преминава през различни етапи на своето развитие. От луди хипари пацифисти, борейки лошите без ресурси, до разрастване, изпълнено с конфликти, в което се губи идентичността, до изводи какво е най-добре за постигане на целта – опазване на природата.
It’s really a lesson that nature is going to teach humanity.
Рецепта за промяна
Във филма някой споменава, че екологичното движение е дълъг процес и феномен, обхващаш няколко поколения, ние просто се опитваме да му помогнем да се предвижи напред. Всеки играе своята малка, но ценна роля и допринася.. И като се замисля това важи за всяка истински смислена промяна в нашето общество. Искаме всичко бързо, тук и сега, но истината е че, борбата за промяна е вечна, мръсна, гадна и трудна работа. Промяната e игра на компроси, изисква жертви и поемане на рискове, без гаранция от резултати. И може би колкото по-бързо осъзнаем това и адаптираме собствените си очаквания към промяната, може да погледнем през съвсем различни очи на случващото се около нас. А то е магия. Защото “никой не се променя напълно; и никога изведнъж; промяната е постепенна”.
Ecology is flow. You and I are most definitely part of the flow. Everything we do affects the flow, and everything the flow does affects us.
Българският прочит
Всичко казано дотук няма как да не ме замисли и за друг важен актуален въпрос – защо протестираме? Имахме си нашата “мозъчна бомба” с акцията в Росенец, преминахме през липса на лидери и твърде много лидери, пуснахме властта, а после се борихме за нея. А сега накъде? Много се отказаха, други се отчаяха. Но си взимам едно от филма и то е че ще изиграя своята роля в голямата схема на живота. Да, една лястовица пролет не прави, но си струва да опитваме. Защото с нашите опити, запалзваме следващия човек и следващия, и така докато наитина не дойде пролет и тогава дали всичко е вследствие на един човек или на много, на мен, теб, на всички ни?
Имам bookmarks запаметени дълго на компютъра, които чакат да бъдат отворени в правилния момент. И този филм стоя дълго в любими в Netflix, но го гледах сега, сред постоянните протести, с които запълвах вечерите си това лято. И ме промени.
Случайност? Не мисля.
Прочети още една вдъхновяваща история за промяната на света, която прави основателят на Патагония.
А ако искате да подкрепите Greenpeace Bulgaria, бягайте.
Say Hi