Винаги съм смятала, че преразказване или писане на ревю за книга ще е предизвикателно, затова и много рядко го правя. От друга страна, приех поканата на Worky да се включа в техния Book Тalk, защото ми дава възможност да вникна повече в съответната книга. С бизнес книгите е така – не е достатъчно да я прочетеш веднъж, по-често е нужно да се връщаш към съответни глави и да препрочиташ. А аз винаги съм обичала автобиографични книги, най ми се доближават до художествена литература. Всеки живот е уникален сам по себе си и разказвайки от първо лице, като че ли най-лесно може да се поставиш в обувките на главния герой и да съприживееш написаното като свое.
КОЙ ЧЕТЕ?
Започвам с diclaimer и осъзнавам, че този вид Book talks са много приятен начин за стимулиране на стойностен разговор. Ако аз и ти прочетем една и съща книга, може би ще разкажем съвсем различни неща. Защо така? Защото моментното ни състояние, нашият опит и преживявания формират как четем дадена книга и какво ни прави впечатление – затова много често си казваме, че има смисъл да прочетеш една книга на 20 и на 40 годишна възраст.
Книгата “Пусни народа ми да кара сърф” обединява в себе си биография, история за уникален бизнес и подробен план за надеждата на нашата природа (а в това клипче от 1 мин. може да се види обобщение).
КОЙ ПИШЕ?
След като разберем, кой чете, е важно да разберем и кой пише. В нашия случай, това е Ивон Шуинар – алпинист, екоактивист и предприемач.
Но кой всъщност е Ивон? За да разбереш един човек, не е достатъчно просто да му сложиш дадени етикети. Сигурно не е достатъчно и да прочетеш повече за детството му, но поне може да добиеш по-добра картинка. Баща му е човекът, който го просвещава в работата с ръце и занаятите. Фен на риболова, впоследствие се включва в “Клуб за лов на соколи и ястреби” и стига до алпинизма. Любовта му към природата го кара да създаде първия си бизнес за екипировка за катерене “Шуинар Екуипмънт” през 1957 г.
Обикаля света, сърфира, катери, бунтува се срещу системата и стандартния американски корпоративен начин за правене на бизнес. През 1964 г. създава първия каталог за поръчки по пощата – една страничка, отпечатана на циклостил, придружена със съвет да не се очакват доставки през сезона за катерене. Почитател на минималистичния дизайн и функционалност, както Антоан дьо Сент-Екзюпери го определя:
Съвършенството в крайна сметка е постигнато не когато вече няма какво да се добави, а когато вече няма какво да се отнеме.

През 1972 г. Ивон вече говори за “чисто катерене” с алуминиеви клеми вместо със стандартните клинове. (не разбирам много добре термините в алпинизма, но е важно да се знае, че клиновете остават в скалата при катерете и впоследствие нарушават структурата й, което не се нрави на Ивон)
Постепенно започва да развива серия от дрехи, после и чанти. Вдъхновява се от своите пътувания, по времето на които среща различни хора, технологии и много чество взаимства от друг спорт идеи за своя бизнес. Тества лично всичко, което произвежда, и винаги остава близо до функционалността и качеството, защото то може да спаси живота ти, буквално.
Създава бранда Патагония, който следва да говори за нещo “далечно, интересно, леко магично” точно като пейзажа на Фиц Рой в Аржентина и син океан. Продължава да гледа с леко око на правенето на бизнес, като по-често отсъства и оставя всичко на други хора.
Негова любима мисъл за предприемачество:
Ако искаш да разбереш предприемача, изследвай поведението на непълнолетния престъпник. С действията си той казва: “това е гадно, ще направя каквото съм си наумил.”
Постепенно Шуинар все повече започва да се завръща от живота на открито у дома с истории на природни и социални разрушения. Включва се в различни еко инициативи, започва 100% рециклиране в Патагония и търси отговор на въпроса защо прави това, което прави. Най-накрая стига до концепцията за “органичен растеж”.
Не определя себе си като бизнесмен, по-скоро иска да запази удоволствието от ходене на работа. Иновира постоянно, тества различни материали, открива нови концепции, процеси и т.н. От 85та до 90те компанията расте от 20 на 100 милиона оборот. Не че не са направили много грешки свързани с растежа, но излизат по-силни и както Ивон казва “от 91-92 историята не представлява интересно четиво. Под “интересно” имам предвид китайското проклятие “Пожелавам ти да живееш в интересни времена.”
Всъщност много по-интересни са Философиите на компанията и как се живеят всекидневно в Патагония…, но преди това.
Поглед назад, за да свържиш точките
Един от любимите ми цитати от Стив Джобс:
Или (простете за източника) както пише Марк в своята статия за големите пробиви в живота, много често искаме да обвържем успеха с едно голямо събитие, случка, действие или както искате го наречете. Но по-често най-значимите неща в живота ни се оказват стечения на обстоятелства, на малки победи, много често незабележими.
Кой е Ивон Шуинар? Предприемач по неволя? “А аз исках, когато порасна, да стана лесничей.”
Философиите
Втората и по-дълга част от книгата е посветена на водещите философии в Патагония с подробни примери, как на практика ги прилагат в работата си.
Накратко:
- да произвеждаме най-добрите продукти
- да не причиняваме излишна вреда
- да използваме бизнеса, за да вдъхновяваме и прилагаме решения на екологичната криза
Тук са включени:
- Философия на продуктовия дизайн
- Производствена философия
- Философия на дистрибуцията
- Философия на маркетинга
- Финансова философия
- Управленска философия
- Екологична филосифия
Не искам да ви засипвам с информация. В книгата подробно и нашироко се говори с факти, статистики, снимки и примери подкрепящи всяка философия. Ще споделя някои от нещата, които бяха нови за мен и такива, с които резонирах най-силно.
За водата с любов
Замисляли ли сте се каква вреда на околната среда нанасяме с всяко едно пране (и сушене, и гладене) на нашите тениски? Това образователно клипче на WWF & Natgeo може да ви откаже от тези занимания (ако нямахте друга причина).
За маркетинга с любов
Една от най-известните маркетинг кампании на Патагония, по време на Black Friday (няма как, маркетингът си ме влече). Изобщо политиката на Патагония за поправка и рециклиране е повод за комплименти. Силното противопоставяне на несъзнателната консумация с този вид реклама изисква голяма вяра в ценностите на бранда.
За промяната с любов
Когато говорим за качества на лидера, Шуинар говори много за промяната. Еволюцията не се случва без стрес, а той вярва, че компанията непрестанно трябва да бъде стресирана, за да расте. “Мъдрият лидер знае, че се местиш и когато всичко върви прекалено добре, всички са спокойни, мързеливи и щастливи”.
За случайностите с любов
За всичко си има време. За отдавна забравения bookmark на компютъра, за книгата, която се каниш да прочетеш от 1 година – сега е точният момент.
Точно сега, когато сме по улицата протестирайки и искайки #ОСТАВКА, когато си говорим за отговорността, за действията и т.н., точно сега чета:
Напомня ми популярното през последните дни “Единственото нещо, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо.”
Ивон говори за невежеството ни като основна причина за вредата, която нанасяме на планетата. Проблемът е липсата на любопитство и въображение, отказа ни да се информираме и да задаваме тежки въпроси.
Патагония подкрепя граждански организации и демокрация, даравя, стартира “1% за планетата”, инвестира в млади компании, създава храна и списъкът е дълъг.
За проактивността с любов
Ние сме хората, които чакахме – шаман от племето навахо
Проактивността е начин на живот. Дали в контекста на продуктивността или емиграцията, “лекът за депресията е действието”.
“No is a decision, yes is a responsibility”
За цитатите с любов
Опитах се да минимализирам броя им (ха ха). И завършвам с тази свързана с индивидуалната роля на всеки един от нас. Защото генерализацията и далечното често ни парализират и водят до бездействие.
По интересното е , че това не е краят на цитата. Той завършва така:
“Стойте, почакайте малко! Потребителят? Та това съм аз. Искате да кажете, че аз съм този, който трябва да се промени?”
Добрите книги може да не са непременно тези, които са ни най-любими. Добрата книга може да ни промени, да ни предизвика, да ни ядоса, да ни задава повече въпроси, отколкото да дава ясни отговори.
Ивон и Патагония ме накараха да ахна, да се надсмея, но едно е сигурно – не ме остави безпристрастна.
Bonus:
Презентацията ми от събитието: Патагония & видео запис от резюмето на книгата като част от BookTalks.
Понеже знам, че обичаме цитати, малко подбор тук и тук.
Ако искате да прочетете книгата, пишете ми, ще ви я дам (назаем).
Още по темата бизнес от мен и менторството.
Say Hi