Покажи ми телефона си, за да ти кажа какъв си
Едно бързо търсене в Google показа подобни статии, свързани с маникюр, чанта и часовник. Аз си мисля за нещата, които използваме най-често – например телефонът. Какво е общото между него и моя живот и характер?
Телефонът днес е много повече от аксесоар отразяващ вкус и заплата, той е жизненоважно средство, за да работиш по-ефективно, да комуникираш по-лесно, да се развиваш по-бързо и да се забавляваш по-разнообразно. Всичко по.
Телефонът е дигиталното огледало на душата ни. Отношението, което влагаме, приложенията, които използваме – те отразяват най-точно и пълно нашето ежедневие, навици, пороци, страхове и мечти. По-добре дори от думите, защото с думи може лесно да се манипулира, а с данни – данните рядко лъжат.
Телефонът е дигиталното огледало на душата ни.
Сигурно ще кажете, че и те подлежат на интерпретация (това абсолютно е така), затова нека споделя своята абсолютно пристрастно.
С или БЕЗ калъф
Телефонът ми е Apple iPhone X, който купих на изплащане миналия януари. По всички параграфи това е от скъпите телефони – със сигурност не е от онези, за които казваш „и да го счупя, няма да те е яд“, не е добре да го чупиш (или губиш), точка.
Защо си купих този телефон? Фен съм на Apple и исках най-новото – харесва ми дизайнът, а и си бях свикнала. Даже дизайнът най-ми харесва, не съм от запалените фенове, които следят всички технически параметри, като батерия и т.н. Затова доста се чудих дали да го обвия с един грозен гумен калъф, пластмасова рамка и т.н. В крайна сметка, аз СЪМ от хората, които чупят. Точно заминавах за дълго пътуване в Азия и реших да не рискувам – все пак сложих стъкло отпред и отзад и пластмасова рамка по ъглите, за да предпазва по-добре. (благодарение на любимите dice.bg)
Три държави, един месец по-късно, пукнати стъкла и рамка захвърлих всичко.
Някои ще кажат брех, живееш на ръба, други – това е безрасъдно, а аз си мисля защо? Защо си взех този скъп телефон без протектор? И нито един отговор не е в подкрепа на калъф. Харесва ми усещането на тежкото стъкло, харесват ми заоблените ъгли, харесва ми логото на гърба. Означава ли това, че съм материалистка? Може би да. Но ако ще е така, нека да съм 100% материалистка – не искам да съм роб на страха, че нещо (лошо) може да се случи (сигурно ще се случи). И въпреки това или точно заради това „носете си новите дрехи момчета“.
Редът (или неговата липса) има значение
Как изглежда вашият home screen? Има ли много екрани? Или пък групи по теми? Как е направено групирането? Сигурно така сте подредили и папките в лаптопа си? Толкова спретнат ли е гардеробът ви? Един приятел ми каза – за човек може да съдиш по отношението му към едно нещо – как третира куче, показва как третира и човек, как се отнася към партньора, как управлява бизнес. Има истинност в това. А най-лесно показваме контрола си върху нещата, над които имаме непосредствен контрол.
Преди няколко месеца, четох статия на The Minimalists, където говориха за decluttering – разчистването във всякакви аспекти, не се бях замислила за телефона си. Те препоръчаха скриване на повечето апове от екрана. Наречето го липса на воля, но това сработи – вече имам една повече пречка пред навика да хвана телфона и да отворя поредната социална мрежа без причина и цел.
Оттогава телефонът ми изглежда така.
Swipe down & Left
С едно движение надолу виждате най-често изполваните си апове а от скоро много използвам и swipe left за widgets, където съм си сложила любими апове и действия. Изглежда така.
Apps World
Аповете ми се делят на:
- такива, които използвам постоянно: социалните мрежи и неизбежните (календар, мейл);
- Апове, които не използвам често, но винаги по предназначение – например VSCO за обработване на снимки + аповет за онлайн банкиране и разплащания;
- Апове за работа – те са скучни;
- Mного нишови – 1 женски – Flo;
- Група, кръстена travel – за жалост последните месеци почти неизползвана, макар че скоро използвах SPARK;
- Група, където съм набутала всичко, което не използвам, но знам, че ако веднъж ми потрябва, ще е зор да се занимавам – например A1, който е disaster; тук е find my iphone, voice memos и т.н.;
- В entertainment групата ми са Netflix и HBO, ако случайно имам нужда да гледам нещо на път; тук е и Livescore, където следя на живо резултатите от тенис турнирите; IMDB, както и Overcast, който все не мога да се надъхам да ползвам;
Някои по-интересни:
- AIRLIEF за следене състоянието на въздуха – бях си го свалила, когато темата беше доста актуална, и исках да разбера повече какво се случва, но нито веднъж не съм я ползвала оттогава;
- Evrotrust, защото трябваше да подпиша един договор с инвестиционен посредник, с идеята да правя инвестиции – още не е използвана…
- Tinder – честно казано темата за tinder може да се опише в цял отделен пост; все си сещам за онези приятели, които са се запознали/влюбили/ оженили чрез запознанство в tinder. Давам му шанс, вече няколко пъти…
- Discord – чатът на „Говори ѝнтернет“, където може да откриеш много и интересни хора и дискусии; малко е пристрастяващ;
Любими:
- Headspace – за който говоря много и постоянно; част от сутрешната ми рутина, не мога без него, особено през последните месеци;
- Shazam – всеки път прославям хората, които са го измислили – влиза доста често в употреба; чувствам се като treasure hunter, всеки път, когато го използвам; обичам да откривам нова музика (а в тази стара статия правя връзка и с оргазма?!), слушайки радио, гледайки филм или просто разхождайки се по улицата;
Най-любим:
- Spotify.
Какво казва всичко това за мен?
Не нещо чак толкова шокиращо.
- Не съм от зарибените тех хора – нямам много на брой и разнообразни апликации.
- Нямам игри – винаги съм се изумявала на хората, които си цъкат в автобуса или когато скучаят – макар и използвайки игри, които са да кажем за развитие на мозъка; не знам защо, просто никога не съм била gamer;
- Има много неща, които съм „започнала“ и не съм завършила – доста често реагирам импулсивно, бързо се зарибявам, бързо се отказвам.
- Егото е там в многото социални мрежи;
Battery low & disk space low
Този текст е провокация – да ви замисли за времето, което отдавате на своя телефон – дали е време, което инвестирате в нещо и очаквате възвращаемост – на пари, умения или нещо друго? Дали го използвате за удобство или любов – телефонът няма чувства, не изпитва емоции, той е толкова жив колкото сте вие.
Огледайте се в екрана. Харесвате ли това, което виждате? Защото телефонът може да бъде и прозорец и вие избирате накъде гледа. Навътре към по-доброто вас или към света – джаджа, с която да научите нещо ново, да развиете нещо старо, да създате общност или красота.
Защото телефонът може да бъде и прозорец и вие избирате накъде гледа.
Докато писах изтрих доста апликции, освободих място и се замислям, ако телефонът е нашият живот, с какво искаме да запълним паметта му? Защото тя е ограничена, няма външен драйв и е чуплива.
Прочетете още: Изкуство за ентусиасти, с помоща на COURSERA
Say Hi