Обичам изкуството, макар и много често да не го разбирам. Питам се, какво толкова имам да му разбирам. Понякога го консумирам чисто – влизам в галерията, гледам, тълкувам и излизам. Напивам се бързо и безпаметно. После ако приятел ме пита, какво мислиш за изложбата най-много да кажа „велико, отивай“ или „много беше зле“. Осъзнавам, че има богатство от определения между тези два отговора, а и коя съм аз, че да давам оценки?!

От друга страна изкуството е за всички. Всеки може да го възприема, както сметне за добре и според мен няма правилен начин. Иска ми се да мога да говоря за него, така леко и изкусно, като критиците. Стигнах до извода, че говореното за изкуство си е цяло изкуство. Което означава, че е умение, което човек учи и развива.

Такава ми беше и мотивацията да запиша курс „Модерно изкуство & идеи“ на Музея на модерното изкуство (MOMA) в COURSERA, първият в живота ми.

Когато чух MOMA ми светна лампичка – един от любимите музеи в света, разположен в един от любимите ми градове – Ню Йорк. Ню Йорк е градът, който ме запозна с изкуството като цяло, а в MOMA изобщо не е трудно да се влюбиш от пръв поглед (сравнено с Metropolitan музея например). Но това е друга тема. Сега ще изследваме MOMA онлайн.

За курса

Курсът е предназначен за всеки, който се интересува от модерно и съвременно изкуство и иска да придобие обща култура. Принципно е разделен на 6 модула (за 6 семдмици): първият е въведение, 4 са тематични и последният – изпит (аз го направих за 1 weekend целия безпроблемно).

Темите са: Места и пространство, Изкуство и идентичност, Трансформиране на всекидневни предмети, Изкуство и общество. Всяка седмица започва с видеоклип, който свързва произведения на изкуството от колекцията на Музея с темата. Има редица аудио материали, в които куратори разказват повече за избраните творби. Най-интересни са аудио бележките от самите създатели на произведенията, които разказват от първо лице. Също така има допълнителни ресурси за четене, стига да имаш време и да ти е интересно. Съществува и форум, но на мен ми се стори много сложно и не го използвах. Всеки модул включва задание свързано с темата, като трябва и да коментираш работа на друг курсист. Всеки модул приключва с тест от 10 въпроса (трябва да имаш 80%, за да преминеш) и самоанализ, какво си научил, какво те е впечатлило и т.н. Нищо сложно, като цяло.

Ще щрихован основното във всеки модул, без да влизам в подробности, и ще ви разкажа за една творба, която ме е впечатлила най-много от избраните.

Но преди това…

Що е то модерно изкуство?

Много сбито ала Wikipedia МОМА обяснява какво, как и кога на модерното и съвременно изкуство.

• Стартира от средата на 18-ти век с индустриалната революция, която продължава до средата на 19-ти век, променяйки производството, транспорта и технологиите, трансформирайки социалния, икономически и социален живот в западна Европа, САЩ и впоследствие целия свят;
• Преди това изкуството най-вече е било по поръчка, включва мистични и религиозни сцени; през 19ти век обаче много артисти започват да правят изкуство базирано на своите лични преживявания и по теми, които те самите избират. Подсъзнанието става популярна тема, идеята за мечтите, символиката, портретите вече говорят за субективни възприятия. Започват експерименти със цветове, нетрадиционни материали, техники и средства (фотография);

Pro tip: значение на думата авангард (Avant-garde, от френски) = advanced guard; терминът се използва за група, която е иновативна, напредничава в своите техники или идиология,  най-вече в областта на културата, политиката и изкуството;

1. Места & Пространство

Модулът изследва темата задавайки 2 основни въпроса: как артистите представят места и черпят вдъхновение от средата, в която се намират;

Трудно ми е да избера любимо произведение – тук са Ван Гог, Дали, Моне, представени са няколко инсталации и архитектурни проекти. Изключително разнообразна по стил и съдържание тема, която много ме замисли. Представях си тези картини съвсем откъснати от реалността на техния автор, като че ли създадени в капсула на време и пространство, но колко в грешка съм била само.

На всяко произведение бях „wow” (ето вижте как говоря за изкуство?! Нищо, продължаваме напред). Нека разгледаме произведението на Пийт Мондриан, Broadway Boogie Woogie, 1942-43г. Почти съм сигурна, че съм я виждала на живо и как ме е яд, че не знаех всичко това, което знам сега предварително. Погледнете картината. На какво ви прилича? Отделете 10 секунди, преди да продължите с четенето. Сега като знам какво представлява ми е много логично всичко, но как ли е за вас?

Виждате ли как всяка жълта линия е улица в Ню Йорк – да, там са точно такива, успоредни и перпендикулярни, а тези червено-сини форми – не танцуват ли сякаш по дансинга?! В синхрон, в такт, в Boogie Woogie?

Всъщност Пийт е фен на boogie woogie, на американския джаз, танцува и обикаля баровете в Манхатън, когато е принуден да се премести в Ню Йорк, бягайки от Дания по време на Втората световна война.

А сега като погледнете, чувате ли музиката?

“The emotion of beauty is always obscured by the appearance of the object. Therefore, the object must be eliminated from the picture,” Piet Mondrian

Извод: ако прочетем предварително и знаем малко от малко за живота на артиста преди да се потопим в произведението, вече знаем 90% от цялата нужна информация; животът е най-голямото вдъхновение и говори на разбираем универсален език – човешкият;

2. Арт & Идентичност

На пръв поглед интересна тема, но не бях много доволна от подбора (ех, как се изразявам като специалист). Фрида Кало ми е любимка, но не разглеждаха от любимите ми нейни неща.

Идеята е да се проследи как артистите създават произведения на изкуството, за да изразят, изследват и поставят под въпрос въпросът със самоличността. А Фрида наитина е майстор по тази тема. Тук са Пикасо, Матис, Анди Уорхол.

Тук ще подбера картина, която сега виждам по друг начин: Кара Уокър, 40 Acres of Mules, 2015.

Гледайки я сега, се натъжавам. Колко много и колко малко се е променило.

На фокус е Stone Mountain, място на най-големия в света барелеф, позорен почит към трима водачи на Конфедерацията в Американската гражданска война и любимите им коне. В своята работа, Уокър често съчетавайки хумор и ужас изобразява провокативни теми относно раса, пол, власт и други теми в историята на американското общество.

Pro tip: Защо “40 декара мулета“? 40 декара и муле е обещаната, но рядко изплащана, репарация на освободените роби. Значението на мястото и животното предполага и водената от мулета погребална процесия на Мартин Лутър-Кинг, който в своята реч „Имам една мечта“ през 1963 г. казва така: „Let freedom ring from Stone Mountain of Georgia.” Символика, която вдъхновява и шокира, но не те оставя безличен.

 

Извод: когато изкуството е обвързано с историята, научаваме повече за историята; много често историята е подчинена на нашите собствени предразсъдъци; ако за момент забравим всичко, което знаем и погледнем на историята през изкуството, може би ще научим нещо ново и за себе си.

3. Всекидневни предмети

Една от най-предизвикателните теми. Изследва как артистите използват ежедневни предмети, оспорвайки предположенията какво е изкуството и как се прави.

Може би това дава отговор, как облепен с тиксо банан се продаде за 120,000 $?

Едни от най-любимите ми творби са в този модул, защото може да ги „пипнеш“. Ще заложа на сигурното, сега ще разберете защо: Марсел Дюшан, Bicycle Wheel, 1913.

Марсел всъщност се води пионерът в преоткриването на всекидневните предмети като произведения на изкуството. Той слага едно колело върху стол. Да, сериозно говоря, вижте.

Първият му от редица “readymates” – обикновени предмети, избрани и нарочени за изкуство от артиста. Специално Колелото е сбор от повече от една използвани вещи. Тъй като материалите, които той използва в своите творби са масово производство, той не смята нито една една от тхх за оригинална.

Той си задава въпроса „какво е изкуство?“ и оспорва традиционните разбирания и възприятия, пионер на DaDa движението в изкуството.

One of Duchamp’s most famous sayings was that a work of art was not complete without the perception of the viewer. When he or she starts asking questions. Even if those questions are nothing more than, why in the world is this a work of art?

Pro tip: Дюшан поставя основите на концептуалното изкуство – изкуство, което е в услуга на ума, а не просто естетически да краси окото.

Извод: няма красиво и грозно в изкуството, всeки си има субективно мнение, но си струва да задаваме въпроси; Изкуство ли е всичко, което някой назове, че е изкуство? Веднъж се оплаквах на приятелка, че не пиша в блога и тя каза нещо, което много ми хареса „ако имаш проблеми с писането, значи си писател“ Ха, това прави ли ме наистина писател? Кой може да даде еднозначен отговор?

“An ordinary object [could be] elevated to the dignity of a work of art by the mere choice of an artist.”

4. Изкуство & общество

Тук се изследва, как артистите отговарят на социалните, културни и политически въпроси на своето време чрез изкуството. Това е любимият ми модул. Произведенията са фотографии, колажи и като че ли са най-близки и познати до нашето време.

Без колебание най-любими са ми фотографиите на Доротея Ланг, Mother Migrant, 1936,  която запечатва няколко вечни кадъра на фермери, чиито посеви от грах са унищожени по време на Голямата депресия в САЩ. На снимката е Флорънс Томпсън със своите деца.

Тази снимка е толкова въздействаща – гледам я и сякаш познавам тази жена, разбирам мъката й и съпреживеем трeвогите. Тя прави 5 кадъра, но този се разпространява бързо сред медиите (даже има и пощенска марка) и се превръща в символ на кризата в Америка по това време.

Самата Ланг се превръща в пионер на документалната фотография.

Pro tip: Фотографията като свидетел: фотографията често се третира като обективна и следователно безпристрастна среда за документиране и запазване на исторически моменти от национални и световни истории, както и за визуализиране и разказване на новинарски истории. Но изборите, които прави фотографа – включително как е съставен кадърът, какво е оставено в рамката или извън нея, как може да бъде изрязан, редактиран или промене по друг начин след като бъде направено – създава гледна точка в снимката и неизбежно се отразява на начина, по който получаваме и разбираме изображенията. Подобни съображения повдигат критични въпроси за това как с готовност приемаме всяка една снимка като отражение на окончателната истина. Снимките могат да свидетелстват за историята и дори да служат като катализатори за промяна. Те могат да насърчават съчувствието и да повишат осведомеността или, като алтернатива, да предложат критични коментари за исторически хора, места и събития. В цялата история на медиите фотографите се стремят да уловят същността на събитията, на които са били свидетели – макар че въпросът за достоверността на техните образи винаги се обсъжда.

Honorable mention: Пак в тази модул и тъй като е на дневен ред споделям още едно произведение което ме трогна: Фейт Ринголд, American People Series #20: Die, 1967.

Отчасти, защото съм фен на Пикасо (Guernica, 1937), отчасти защото ме изуми вдъхновението на Фейт към друг артист. Разбирам колко естествено артистите се вдъхновяват едни от други и правят изкуство. Тя, като него, разглежда войната в съвременния свят. Иска да покаже расовите отношения в САЩ от 1960 г., когато отново има размирици. Откривате ли прилики с настоящето?

Even as she was looking back, however, Ringgold was also looking ahead: “I was . . . terrified because I saw Die as a prophecy of our times.”

И ако не направите курса

Поне може да слушате подкаста на MOMA & BBC или „A Piece of Work“. Някои от произведенията, за които говоря са теми в епизодите.

Повторението е майка на знанието

Името на статията първоначално беше “Art for dummies” = Изкуство за аматьори, впоследствие го промених. Осъзнах, че всички сме може да гледаме на изкуството с детски очи, Необременени от ограниченията на ума ни. И това е хубаво нещо. Понякога е добре да си аматьор.

Осъзнах, че да – ако знаеш повече за изкуството, ще го разбираш по-добре.  Но не, защото ще наизустиш всяка тънкост на занаята, а защото ще имаш контекст. А така по-добре възприемаме нова информация. Писането за изкуство помага – да помним, да учим. И то постоянно, консумирайки бавно и с удоволствие.

Seeing something again is an important aspect of art. You don’t ever see all at one time. You could see it indefinitely, and there would always be something you haven’t seen, because art is a product of the intuitive—the most powerful instrument within us. The intuitive is the most accurate sense we have.” — Louis I. Kahn, Architect (също изследван в модул “Места & пространтво)