Близка среща с Covid-19 – историята на Иван
Не съм човек, който лесно се панира.
Напротив – мисля, че дори мога да бъда обвинена в непукизъм. Особено когато става въпрос за неща, които не мога да контролирам. Разбирам, че това е единственият шанс да не полудеем. Такова бе и моето отношение към Covid-19. Той стоеше като неодушевен предмет – първо като нещо далечено от Китай, после като нещо по телевизията, която рядко пускам, накрая като реалност, която е част от живота ми, дори и да не харесвам.
Сигурно тази действителност е различна за хората, които ежедневно имат сблъсък с вируса като медицинските работници или хората, които са боледували, или имат близък човек, който е болен.
Така функционират времето и пространството. Колкото по-близка до нас е една тема, толкова по-важна е. И колкото и да филтритраме информацията, събитията и хората, които ни влияят ежедевно, темата Covid-19 e (засега) част от нашия живот.
Затова реших да поговоря за нея с мой много близък приятел, от детството, който е преминал през Covid-19 и за щастие се е излекувал.
—
Знаеш ли как се зарази с вируса?
Не мога да бъда сигурен, но мисля, че се случи в офиса. Оказа се, че имаме няколко болни на работното ми място.
Какви бяха твоите симптоми?
Температура около 37.5. Тя продължи около 10 дни, но не беше постоянна, т.е. имаше моменти, в които нямах никаква температура. Другият симптом беше кашлицата, която се появи към 6-7 ден, но не беше твърде силна.
Какво направи след като разбра, че си болен от Covid-19?
Още преди да разбера, че съм болен се бях изолирал. Направих си тест на третия ден от появата на симптомите и трябваше още 2 дни да чакам за резултата. През цялото това време стоях вкъщи, без да излизам. Това се оказа правилна тактика, защото иначе потенциално можех да заразя други хора.
В момента, в който резултатът ми излезе, аз се успокоих. Вече нямаше съмнение с какво си имам работа и се мобилизирах психически.
Какви мерки предприе, за да се излекуваш? Лекарства?
Тъй като симптомите ми бяха леки, нямаше нещо твърде специфично, което да направя. Взимах парацетамол и пиех чай с джинджифил. Нещо, което мога да препоръчам на лекуващите се у дома е да си вземат пулсоксиметър. Това е малка машинка, която измерва нивото ти на кислород в кръвта. Тя показва дали потенциално имаш истински задух или просто си внушаваш. Мога да споделя, че аз самият на моменти си мислех, че може би имам задух, но когато видиш сатурация 99, която е максималната възможна, си даваш сметка, че си внушаваш.
Какви бяха мерките на българските здравни институции?
Аз бях сред първите 80 регистрирани случаи в страната. В този ранен момент, здравните власти сякаш не бяха съвсем синхронизирани. Понеже се изследвах в частна лаборатория, аз сам съобщих резултата на РЗИ София. Въпреки че направих това, в последствие от РЗИ София са започнали да ме издирват на всевъзможни места за да ме карантинират, но не ме потърсиха лично на телефона и адреса, които им оставих при първоначалното си обаждане.
По време на 28 дневната карантина ме провериха на адрес два пъти. Към края на този период властите ми се сториха доста по-организирани. Дойдоха на адрес, взеха ми проби, които се оказаха отрицателни и от 2 седмици вече съм свободен човек.
Имаш ли имунитет сега?
Това е спорен въпрос, но повечето учени са на мнение, че преболедувалите имат антитела и не могат да се разболеят повторно. Лично за себе си, сега съм много по-спокоен.
Какво би казал на някой, който има съмнения, че е болен от Covid-19?
Да се изследва и да се изолира. А на заболелите мога да кажа – не се предавайте!
В момента на social distancing и (икономически, социални..) последици, които тепърва ще изпитваме, как оставаш разумен и чувствителен в същия момент?
Не оставам 🙂 Истината е, че е ситуацията променя всички ни в емоционален и социален план. Хората се затварят вътре в себе си. Мнозина се отдават на тревогата или отчаянието. Но аз съм оптимист и съм убеден, че това е период, който ще отмине. Все пак и кралицата каза: “We will meet again!”
Подкрепяш ли определени компани или организации чрез дарения в този момент?
Имам уникалното предимство, че вече преминах през заболяването и имам антитела. В много държави се правят експерименти с плазма, извлечена от преболедували. Тази плазма, може да се използва за лечението на тежко болни. Аз се свързах с единственото държавно предприятие, което провежда такива тестове според Националния оперативен щаб. Предложих да даря плазма, но от там не последва отговор. Надявам се, че ще мога да бъда полезен в тази посока.
Нещо друго, което не те питах, а искаш да споделиш?
Искам да благодаря на семейството ми и на приятелите ми за подкрепата през цялото време. В частност искам да благодаря на брат ми, който е лекар и се грижеше за мен през цялото време, макар и от дистанция.
За мен е важно да споделям тези истории, защото чрез тях съпреживявам емоциите на моите герои и разбирам повече техните действия и мисли. А чрез разбиране може да стигнем далеч – или поне да имаме малко повече толерантност, равенство и мир в света.
Say Hi