Хората често ме питат как се вдъхновявам. Отговорът е простичък – пътешествия, книги, филми – нормалните неща. Но най-много от всичко ме вдъхновяват хората, които срещам – тяхната работа, хобита, действия и изобщо отношение към живота. Имам хора, които са примери в живота ми, на които искам да подражавам; имам хора, които ме карат да се усмихвам, а понякога и ме разсмиват до сълзи. В тази рубрика ви разказвам за тях, а пък кой знае – някои от тях могат да докоснат и вас…
Работата ме срещна с Розалия, когато един ден ми се обади да каже, че след препоръка от приятел, иска да прави филм за ESCREO в документална поредица “From 0 to Hero”. Документалните истории разказват историите на български предприемачи с идеята да покаже, че успешен бизнес може да се прави в България. Цялата поредица се превърна в хит, като всяко едно видео е мега надъхващо – може да разберете повече и гледате тук. (ето и нашето видео)
*disclaimer: отговорите на Розалия бяха съпътствани с много хахаха, които са изтрити само с оглед на по-добро възприемане на информацията;
Представи се като на приятел.
Аз съм Розалия, ти от кой отбор си? Прекарвам времето си главно в безкрайните дебри на възможностите.
Къде те откривам? Как ти се отразява карантината?
В София съм – едновременно най-ограничаващото и най-стратегическо място по време на карантина. Започвам да се замислям дали хората, които си имат острови, не са всъщност най-умните. Може би заради това, че работя в момента, карантината не ми се отразява депресивно. Иначе, да не мога да се кача на Витоша за мен при нормално състояние на нещата, е немислимо.
Защо това призвание – режисура? Как стигна до тук?
Защото в тази професия всичко е възможно. Ако нещо не може да стане в реалния свят- тук със сигурност намираме начин (и обосновка) то да съществува.
Още от дете знам, че това е моя път. Пък и винаги съм преиначавала действителността, не ми е била достатъчна.
Да кажа “а представяш ли си…” винаги е бил начинът ми на общуване.
Какво за теб включва професия “режисьор”?
Да не спираш да се удивляваш. Да намираш начин да виждаш света като за първи път. Да си любопитен. Психолог, спортист, дете……много още.
Имаш ли си любим филм?
Първият ми любим филм беше първият филм, който помня – на 4-5 съм и дават Отнесени от вихъра, много ѝ симпатизирах аз на Скарлет. Следващият любим филм беше Кръстникът – аз съм 6 клас и превъртам всяка сцена с Ал Пачино.
Много са, какво ги обединява – аутсайдерът, страшно обичам филми за аутсайдери.
Ето ти списък с любими, за които се сещам: Имало едно време в Америка, Breakfast at Tiffany’s, Боен Клуб, Paths of glory, Разяреният бик, Шофьор на такси, Абсолвентът, Дискретният чар на буржоазията, The Philadelphia Story, Diner, High Fidelity, The boat that rocked, Жега (аз съм клише).
Какво за теб определя един филм като добър?
Трябва да му повярвам, това е. Останалите условия са за професионалисти.
Винаги съм се чудила дали най-добрите филми взимат Оскар (предвид политиката на Оскарите), какви са твоите 5 стотинки по темата?
Истината е, че на Оскарите се борят мега, ама мега изпипани продукции. Останалото е полемика – какво аз харесвам, какво ти…
Личните ми 5 стотинки са, че изкуството губи чара си в опит да е коректно по всички модерни теми. Там става бозаво и трудно за гледане. Почваш да харесваш неща, за да не изглеждаш тъп сред интелектуалния елит.
Имаш ли си любим филмов фестивал? Кой?
Кан
Видео визитката ти е много вдъхновяваща. Кой е твоят почерк?
Страст. Това е начинът, по който действам и почеркът, който развивам.
Спортът винаги ми е бил интересен и все го свързвам с професията си. Спортистът, в моето съзнание, е едно кълбо от човешки и животински черти – такива възхитителни. Всяко движение там е за мене цял филм. То е капсула на страстта и на емоцията, а едновременно с това е висш мир и спокойствие. Ето това се опитвам да пренасям с почерка си – моята лична капсула с емоции.
А като говорим за спорт, знам, че си страстен футболен фен. На кой отбор?
Да, Ливърпул е моя отбор, ехеее още от дете.
Винаги съм харесвала футбола. Много играехме с децата в квартала “на мач”. Даже това беше едно от първите неща, които съм искала да ми купят като дете – футболна топка. Така си осигурявах шанса на 100% да ме включат в отбор (само момчетата играеха, естествено и ние със сестра ми). Та една вечер дават мач, беше нещо за купата на УЕФА и аз видях Ливърпул and it was a love at first sight. Така започна любовта. Никога не викам за друг клуб, между другото, само за този.
Жените (режисьори и другите замесени) и Холивуд – феминизъм, пари, слава – как виждаш равенството и справедливостта в този контекст?
Не бих определила Холивуд като барометър на каквито и да било промени, тип УЕФА “no to racism”.
Кои са ти любимите приложения – гледам сега си на вълна Тик Ток?
Откриеш ли Тик Ток, ставаш неоткриваем за останалия свят. Някак в това време на “отговорни” папагали, несериозността ме влече страшно.
Иначе instagram, tiktok, nike training и една игра, ooo и goodreads – фб за книжни плъхове
Как се забавляваш?
Като се опитвам да не взимам света на сериозно. Работата ми е основния и неизчерпаем източник на удоволствие.
Любима книга?
При книгите положението е като при филмите, ето тези мога да препрочитам често: 100 години самота, Пътеводител на галактическия стопаджия, Франи и Зуи, Хладнокръвно, Да убиеш присмехулник…
Какво предстои?
Едно безкрайно кандидатстване е моя живот. Всеки проект първо трябва да бъде спечелен. А кандидатстването не спира. Така че всеки ден е нова мини битка, която започва така: “Hi, my vision for this project…”
Хубавото на разговорите (във всичките им измерения) е, че винаги откриваш нещо ново, което не си знаел за човека или пък нещо, което споделяте и двамата. Благодаря ти, Розалия.
Say Hi