Да оцеляваш на предела
„Какво е животът?!“ Сигурно сте чували този въпрос многократно или сте търсили/търсите отговора постоянно? Предполагам, че все имате някаква идея или сте чели книги по темата. И при мен е така. Само че не съм се и надявала да чуя такъв точен, искрен и абсолютно прост отговор на този така сложен въпрос: Животът е кал, пот и сълзи. И това не е написано от някой никому неизвестно парвеню, а от човек, за който със сигурност може да се каже, че е видял много от живота – Беар Грилс.
Телевизията има склонноста да изопачава и преобръщи факти, да създава и измисля образи, герои, от които така силно се нуждаем. Но животът не Беар не е приказка. Всъщност той е обикновено момче. Момче, което обича приключенията. А това го прави наистина необикновен!
Роден в Ирландия, истинското му име е Едуард Майкъл Грилс, но тъй като това звучи много надуто, той приема прякора даден от сестра му „мечка“. И само как съдбата си играе – прозлиза от семейство на политици. Завършва един от най-престижните колежи в света – Итън и става част от 21 полк на Специалните части на Обединеното кралство. Претърпява тежка травма, когато чупи 3 гръбначни прешлена, докато скача с парашут в Африка. И макар докторите да се притесняват, че може да остане парализиран, само след 18 месеца, Беар изкачва връх Еврест, на 23 годишна възраст.
Това са само фактите, които могат да бъдат прочетени и в Wikipedia. Но защо си заслужава книгата? Беар разказва надълго и нашироко през какви изпитания – физически и психологически преминава докато трае селекцията за специалните части. Не успява от първия път, но не се предава. Преминава през няколко фази, които тестват силата на тялото, на духа, карат те да превъзмогнеш себе си и да покажеш всъщност, на какво си способен.
После подробно описва експедицията на вр. Еверест. Разказва през какви трудности и препятствия преминава всеки алпинист по пътя си към върха. Споделя най-големите си страхове и как всъщност успява да се изкачи до Покрива на света.
Беар Грилс е пречупвал тялото си неколкократно. Тествал е до краен предел на какво е способен и докъде може да стигне. Всичко в името на преследване на една мечта, един блян, който превръща в реалност. Вярва силно в Бог. Опира се на съдбата и късмета, но знае, че подготовката и премереният риск са еднакво важни.
Това, което ме впечатли най-много е, че остава скромен, смирен и напълно земен човек. Живее на лодка, обича семейството си и се отдава напълно на децата си. Неговата поука от всички приключения е, че човек не може да се справи сам, че приятелствата и връзките, които се създават в най-трудните за човек моменти са най-здрави.
Беар пише, в животът трябва да се бъхтиш, бъхтиш и пак да се бъхтиш. Животът не е само цвят от рози. Животът е такъв, какъвто си го направиш – и тъкмо това прави възможностите толкова вълнуващи.
Хубаво е да имаме и да създаваме възможностите си – а дали ще са рози или не? Няма значение – важно е да се научим да приемаме бодлите…
Say Hi