Метаморфози тук, метаморфози там
Бях чувала, че Мона Лиза не е “нищо особено”, но чак когато я видях преди 3 месеца разбрах, какво точно са имали предвид хората като са използвали този израз. Някак беше смешно, как старо и младо се избива за заветна селфи снимка пред Джокондата..
Никога не съм възприемала себе си за арт човек или човек на изкуството. Напротив – в повечето случаи някак на инат приемам артистичните неща, сякаш само, за да предизвиквам себе си.
И въпреки това с изненада приех факта, че много хора ми отказаха да посетим изложбата на Огюст Роден в София. Макар и да не съм най-големият фен на голи скулптури, винаги ще остана верен фен на емоцията, която носи изкуството.
Театърът, мюзикълът, живите изпълнения взимат превес, но музеят също си има своя чар – дори и само заради това да направиш нещо за първи път.
Никога няма да забравя чувството, което изпитах, когато прекрачих входа на Метрополитън музей. Бях толкова щастлива и различни емоции ме връхлетяха – сградата, картините, прескачането от година в година, от век във век, беше вълнуващо. Впечатлиха ме и хората, които много спокойно и някак игнорирайки туристите около тях, рисуваха, чертаха, отдаваха се на изкуството. Какво да ви кажа – студентска му работа.
Още по-приятно бях изненада да видя разни хора по същия начин да рисуват и студените фигури на Роден в нашата мила София. Огюст Роден (разбира се) е роден в семейство със скромни възможности (имам чувството, че всяка велика история започва със сходно изречение), във Франция през 1840 г. и е считан за бащата на модерната скулптура. Експозицията показва 80 скулптури от гипс и бронз и 20 рисунки с молив и акварел, подредени в шест раздела. В първата секция зрителите се запознават с фигури от монументалната творба на Роден “Портите към ада”. Между тях са прочутата композиция “Мислителят” и “Ева”, вдъхновена от “Робите” на Микеланджело. “Свети Йоан Кръстител” и монументална версия на “Крачещият мъж”, отлята от бронз, с тегло около половин тон, са сред акцентите в раздела “Фрагментация на фигурите”. “Минотавърът”, “Ирида”, “Кентавърката” са между “илюстрациите” на ключовия за Роден метод асамблаж (съчетания от различни фигури или елементи от тях). След 1900 г. уголемяването на творбите заема значителна част от творчеството на Роден и това е тема на петия раздел, “Метаморфози”. Последният раздел е посветен на рисунките, които са показвани чак след 1900 г.
Но музеят не е самата изложба – той е социално събитие.
Отиваш, за да научиш нещо ново, за да направиш няколко снимки, за да си сложиш новите дрехи. За да си докажеш, че говориш поне един чужд език – този на изкуството, който се явява и международен едновременно. За да добавиш още една възможна тема за разговор с човека, който е недостъпен за теб. Просто за всеки случай.
Играеш го разбирач, човек отворен за новото и готов за приключения. Четеш малкия шрифт на всяка отделна табела, поглеждаш от различен ъгъл – сменяш дори за секунда гледната точка. Може би, за да се научиш да го правиш и извън музея.
Смятам, че всеки човек е човек на изкуството. По един или по друг начин. Защото изкуството, колкото и тривиално да звучи не е заключено между четири стени, особено в днешно време… (о, пък да си спомним и за първите творби на Пикасо.)
Изложбата на Роден можеш да видиш в Националната художествена галерия до 15ти септември. Ако я пропуснеш, не се притеснявай. Ако е писано, ще я видиш в прекрасното райско кътче на Музея Роден в Париж. Пожелавам ти (си) го.
Всеки може да бъде Арт. Дали като героите на Бахаров, Карамазов и Вергов или зад обектива на освирепял турист пред малката картина на да Винчи, не знам…
Но едно е сигурно – Мона Лиза ще е там и ще се усмихва все тъй загадъчно на твоя избор.
Say Hi