По-добър от себе си

Винаги съм се чувствала така след пътешествие, но 10 пъти по-различна се чувствам след концерт. Музика на живо е един от най-силните заряди, които познавам, и ако мога да го сравня ще кажа, че ми действа като електрошок.

Никога не съм била страстен фен на Роби Уилямс – слушала съм най-популярните му парчета от преди, но не е човекът, чиято музика ще си кача на телефона. Не бях ходила обаче на подобен концерт на открито и решихме, просто ей така, че Букурещ може да бъде подходяща дестинация.

Повече от 60 000 фенове бяха на площада пред парламента – повече не бях виждала през живота си (така накуп, ако игнорираме Vans Tour в САЩ). Имаше толкова много хора, че буквално не можех да преместя тялото или ръцете си наляво или надясно – единствено беше възможно нагоре. Имаше толкова много хора, а организацията не беше от най-добрите. Трябваше да се редим на безумна опашка, за да си купим карти, с които после да се наредим на една още по-безумна опашка за вода или бира. Както може да си представите, ние изобщо не разбрахме за картите, а после вече беше прекалено късно. Опитвахме се да се примирим с факта, че няма да пием вода повече от 2 часа, при температури над 30 градуса…Виждахме около нас хората, които носеха някак си по 5-6 чаши води и плакнехме очи.

Така де…докато се опитвах да не се изнервям на ситуацията, която не можех да променя, се появи и Роби. Започна с “Let me entertain you” и за 2 часа забравих всичките си проблеми и почувствах прилив на енергия във всяка една клетка на тялото. Роби изпя всичките си добри парчета, а колко много само не бях чувала… Звукът беше уникален, мацките, които пяха с него танцуваха невероятно, неговият глас беше страхотен. Свечеряваше се и прожекторите започнаха да си играят със сградата на парламента, която беше зад нас. Публиката беше силна – пяхме като едно.