Казват, че не трябва да съдим за книгата по корицата. Доста често обаче се случва мнението за дадена книга всъщност да се изгражда от други фактори, съвсем различни от самото й съдържание. При книгите, както и като цяло в живота, отношението се определя от състояние на духа, простичко казано – от нашето настроението.
Когато започнах да чета „An Astronaut’s Guide to Life on Earth“ на Chris Hadfield вече знаех, че ще ми хареса, защото е препоръчана от правилния човек.
Книгата не е твърде дълга и със сигурност не разказва романтичната история по пътя към успеха. Като че ли няма много книги, особено автобиографии, на „леснозабогателите“, на хората без мечти. Обикновено тези, които са преминали през много перипети, които са страдали, които са се борели и преборили, тези, които са научили своите уроци, те са хората, които пишат автобиографичните бестселъри. Това може би не е изненадаващо. Това са хората, които връщат най-много на обществото и се чувстват благодарни за съдбата си, служат за пример и искат другите хора да не повтарят техните грешки.
На 9 години Крис решава, че иска да стане астронавт, гледайки звездите. Сигурно е било интересно да живееш през онези времена на приключения и открития. И за децата на 1969 година стъпването на Луната от Нийл Армстронг е бил моментът, който е предопределил техните съдби. Поне за Крис е било така.
Това е изглеждало меко казано „невъзможно“, като вземем предвид факта, че Канада тогава изобщо не е разполагала с космическа агенция, да не говорим за канадски астронавти….Но дори и тогава, а сега го усещаме още по-силно, границите на невъзможното далеч не са това, което сме вярвали.
Крис разказва за своя път до Космоса. Колко труд, усърдие, работа, вяра и кураж са били нужни на него и на неговите колеги, за да постигне целта си – да бъде астронавт. Някак си, когато целта я има и работиш за нея, и вярваш в нея, вървиш напред, бавно и славно. Но това, което силно ме впечатли в неговата история бе, че всъщност той никога не е бил 100% сигурен, че ще полети!!! Разказва спокойно, как има астронавти, които цял живот се подготвят и тренират здраво, но накрая, поради независещи от тях обстоятелства – не осъществят полет в Космоса. Всъщност да си астронавт изобщо не е това, което показват холивудските филми – красиви полети и гледки. Истината е, че астронавтите през голямата част от живота си са не къде да е, а на Земята, с доста големи шансове изобщо да не я напуснат! А да не говорим и за БЕЗБРОЙНИТЕ опасности, които съпътстват тяхната мисия.
Мантрите на Крис за успех в Космоса и на Земята са, че трябва да си винаги подготвен, да очакваш най-лошото, да се радваш и да се чувстваш ПОСТОЯННО удовлетровен.
В една от главите, Крис съветва “Have an Attitude”: “In space flight, “attitude” refers to orientation: which direction your vehicle is pointing relative to the Sun, Earth and other spacecraft. If you lose control of your attitude, two things happen: the vehicle starts to tumble and spin, disorienting everyone on board, and it also strays from its course, which, if you’re short on time or fuel, could mean the difference between life and death…We never want to lose attitude, since maintaining attitude is fundamental to success. In my experience, something similar is true on Earth. Ultimately, I don’t determine whether I arrive at the desired professional destination. Too many variables are out of my control. There’s really just one thing I can control: my attitude during the journey, which is what keeps me feeling steady and stable, and what keeps me headed in the right direction. So I consciously monitor and correct, if necessary, because losing attitude would be far worse than not achieving my goal.”
Другият съвет, който много ме впечатли бе „Aim to be a Zero”. Според Крис има 3 типа хора: -1, този, който винаги създава проблеми, 0 (нула) – неутрално, нямаш влияние върху събитията, +1 – този, който има добавена стойност. Разбира се, всеки иска да е +1! Но да се провъзгласиш за +1 е гаранция, че ще бъдеш възприет като -1, независимо от уменията, които имаш, или резултатите, които показваш. Крис се стреми винаги да бъде 0, независимо, че неговите постижения определно го слагат в графата ++++1, но някак си сега виждам 0 по съвсем различен начин – много по-положеителен… Да работиш в екип, да спомагаш за чуждите успехи, това би правил един истински +1. Да се стремиш винаги да бъдеш 0, това е постижение на +1. Ако наистина си +1, хората ще забележат…
Голямо постижение на полк. Хедфийлд е, че той успява да повлияе и на развитието на космическите изследвания като цяло. С помоща на сина си, той записва свое орбитално изпълнение на легендарното парче от 1970-те на Дейвид Боуи „A Space Oddity“. Публикуваният в Youtube запис е практически първият в историята музикален видеоклип от Космоса, който за първите три дни е гледан повече от 6 милиона пъти!
Видеото, може да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=Q_RB1ENTayU
Той записва редица забавни клипове на различни експерименти от Космоса: как се почиства разлята течност, при липса на гравитация, как се приготвя храна в такива условия и дори как космонавтите се подстригват и режат ноктите си. Така се дава един съвсем друг поглед върху космическите изследвания. Хората успяват да усетят атмосферата, да почувстват магията, да бъдат убедени, че тази скъпа (във финансово и човешко измерение) програма си струва, поради приносът за развитието на науката.
Тук няколко забавни клипчета: https://www.youtube.com/watch?v=3bCoGC532p8
И още много откровения има в книгата на полк. Хедфийлд. Какво е да си сляп в Космоса? Да летиш със змия? Да си един от малкото хора, които виждат Земята от Вселената…
Препоръчано: ТЕД видеото на Крис:
https://www.ted.com/talks/chris_hadfield_what_i_learned_from_going_blind_in_space
Книгата е наред с всичко, много поучителна – говорим за събития от световна значимост. А замисляли ли сте се, каква е разликата мажду космонавт и астронавт?
Завършвам с едно от посланията на книгата, които никога не влизат в графата демоде – on and off the Earth:
“The fact is that even the least eventful day in space is the stuff of dreams. In some ways, of course, it’s the improbability of being there at all that makes the experience so transcendent. But fundamentally, life off Earth is in two important respects not at all unworldly: You can choose to focus on the surprises and pleasures, or the frustrations. And you can choose to appreciate the smallest scraps of experience, the everyday moments, or to value only the grandest, most stirring ones. Ultimately, the real question is whether you want to be happy. I didn’t need to leave the planet to find the right answer. But knowing what it was definitely helped me love life off Earth. My main source of frustration, in fact, was that I ever had to sleep. It just seemed like a waste of space, where there was so much more left to do and see and feel.”
Избирам малките неща. В крайна сметка се оказва, че малките неща определят големите хора.
Say Hi