“Повечето градове са съществителни, но Ню Йорк е глагол.” Думи на Джон Ф. Кенеди, които научих от изключителния разказ “Облакът Атлас” на Дейвид Мичъл. За Ню Йорк много неща мога да говоря и пиша, но това е тема на друг пост. Думите ме накараха да се замисля що за част на речта е Лондон тогава…Първата ми асоциация е просто “изречение” – едно пълно, здраво, цяло изречение, състоящо се от подлог, сказуемо, съюзи, местоимения, пояснения и т.н.
Всички събития, които следват, не са случайност и умишлено се търси връзка с тях.
Първото нещо, което грабва вниманието са знаците на земята “look left, look right”. Допадна ми, как всичко е различно – движението, времето, настроенията. Островна държава.
Първият ми ден ни завари на разходка из Wimbledon. Така се получи, че Лондон винаги ще заема специално място в сърцето ми, защото направих много неща за “първи път” именно в този град. Това не се забравя.
На другия ден решихме да отидем до Музея на Шерлок Холмс, в който не влязох но поне се отчетохме в магазина за сувенири. Бъкингамският дворец не ни впечатли. Може би защото беше голям и празен. Другият път се надявам да видя поне кралицата.
Оттам към центъра и ни застигна лондонското време. Big Ben, Уестминстърското абатство и дворец са “a must see”, защото архитекрурата е величествена. Нашето посещение съвпадна с голямо честване на годишнина от края на Първата световна война и някои централни улици бяха затворени. Всички бяха поставили червен мак на дрехите си в знак на почит към умрелите във войната. Оказва се, че червеният мак заема много важно място в историята на Великобритания (за повече информация тук).
Кварталът с обувките по сградите Camden Town ми се стори приятно интересен, защото съм фен на Nike и Vans, но като цяло много магазини и туристи на едно място не е добра комбинация.
Катедралата “Св. Павел”е величествена, особено вечер, и трета по големина в света!
Оттук човек излиза точно на театъра на Шекспир “Globe”, където са се изграли неговите драми и трагедии. От него човек може да си направи страхотна разходка покрай реката, която стига до Мостът с кулите (Tower Bridge). Надвечер, когато слънцето залязва и големите сгради започват да мъждукат, въздухът сякаш трепти и сърцето заедно с него…Архитектите на Tower Bridge определно си разбират от работата….
Вечерта приключи с мюзикъла “Цар Лъв”. Това трябва да се гледа – костюмите, музиката, самият театър бяха шоу, но от това хубавото шоу, автентичното!
Нямаше как да подминем и музеите. Хората на изкуството в Лондон няма от какво да се оплачат. Един живот не стига, за да разгледаш British Museum като хората, но пък Tate Modern, Националната галерия и Saatchi Gallery не са за изпускане.
Разходката до “Музея на Алберт и Виктория” и музея с динозаврите ги препоръчвам, защото атмосферата в квартала е английска и не се усеща толкова силно кича на туристическата атракция.
Успяхме да посетим и Google Campus, което изобщо изглежда като много добро работно място!
Имах цяла седмица, а времето мина като мигове от смяна на влакове в метрото и катерене по ескалатори и стълби.
И други такива предмети:
И така, ако приемем дори за секунда, че Лондон е глагол, то със сигурност е от сложните, от неправилните, от тези, които винаги се стремиш да научиш и винаги оставят несигурност в теб. От онези, които са изключения. Дали със своите традиции, за някои непонятни, дали заради Темза и тайната на градовете с реки, дали с двуетажните червени автобуси и черни стари таксита, дали с многовековната си история и имперски дух, Лондон винаги ни изненадва.
И оставя у мен чувството, че Лондон е град на големи личности. Град, където всяко малко човече се превръща в космoполит, стига да го поиска. Казват по принцип хората правят града, но има градове, които правят теб. Лондон е един от тях.
Прочети още: Баку: Хората в пътешествията
Say Hi