Темата в блога не трябва да се казва “пътешествия”, а “хора”. Напоследък си мисля за пътешествията, но и не точно за тях. Реално по-голямо значение има (както винаги, с всичко може би), с кой си, когато обикаляш по света и у нас. Емоциите, впечатленията, преживяванията се пречупват през вътрешната нагласа и състояние, което се определя до голяма част от компанията.
Пътуването до Баку беше колкото неочаквано, толкова и вълнуващо. За първи път в живота си отивам толкова на Изток. Знаех, че страната е богата на природни ресурси – газ, петрол, но не знаех, че и хората са с толкова богати души.
Местните казват, че в Баку има 365 дни, 4 сезона и 366 вятър – разположен на Каспийското “море-езеро”, мирисът на петрол е осезаем, а 0.70 ст. за литър бензин изглежда пренебрежимо малко.
Баку ни посрещна на тъмно, но светлините от всички сгради осветяваха сякаш бяхме в малкия Дубай – трите Кули на пламъци се превръщаха в живи огньове и сменяха червените си светлини с цветовете на азербайджанското знаме.
Като цяло из целия град повечето статуи символизираха огън – всичко беше във формата на пламъци, предавайки асоциацията със залежите на петрол.
От билета си разбрах, че за първи път ще се случи в Баку ново голямо световно спортно събитие: “Европейски олимпийски игри” – за тази цел градът се е подготвил с построяването на няколко нови, внушителни стадиона, сгради и е обучил хиляди доброволци.
Прави впечатление, че почти всичко в града е ново – строителството, сградите са празни и очакват своите наематели. Донякъде е странно, наподобява декор от филм. Сградите се издигат, но празни…
В Баку се намира най-високият в света национален флаг, който е ознаменуван в Книгата на Гинес, а по билбордите е по-нормално да видиш портрета на президента Алиев, отколкото на някоя частна компания.
За краткия си престой успяхме да посетим музея на килимите, който ни отнесе назад във времето. С какво търпение и труд се правят килими по 2,3 години…а ние се оплакваме от работата пред компютъра.
“Старият град” е в кавички, защото не е точно стар. Оказва се, че всичко е реставрирано и реално не са запазани никакви стени, основи на сгради и т.н. Всичко е построено наново, изпипано до най-малкия детайл, за да създаде атмосферата на нещо старо, вечно…но някак не е същото, както на Царевец или Шипка.
Докато се разхождахме попаднахме на декори на филм (наистина това място е идеално за снимачна площадка).
Качихме се на “Девичата кула”, около която има някаква сериозна мистерия, че заедно с още две подобни сгради от небето наподобяват числото 666.
Има различни легенди за хвърлили се хора, които се самоубиват – неслучайно най-горе има полицай, който пази посетителите (от самите тях най-вероятно, но трудна задача).
Дюнерите са много вкусни, не ми се стори скъпо, има много полицаи по пътя, а пушето и пиенето на обществени места от жени е забранено. Чаят и водката са двете любими питиета.
В един филм казаха така: Съществуват 2 типа пътешествия: единият е да опознаеш други земи. Вторият да опознаеш друг човек. И двете са опасни и непознати и водят към неизвестното. А ако питате мен, вторият е даже по-опасен и води до много по-неизвестни светове.
И по ценен. Опознавайки другите около нас, приятели, семейство, любим, опознаваме по малко и по-добре себе си. А няма по-приятен, по-естествен и по-забавен начин от опознаване на един човек на път.
Така че внимателно подбирайте втория билет и не се колебайте от време на време да оставите мястото в самолета до вас празно. Не се знае съвсем случайно, следващия път, кой ще седне до вас…
Прочети още: Лондон: За градовете глаголи и онези, другите
Say Hi