Бях решила да подновя всички статии, които съм писала преди години и имах много идеи с коя да започна, в зависимост от моментните мисли, вчера сънувах тази статия и затова започвам с нея, а и наскоро ми се случи случка, за която търсих повод да разкажа.

Преди няколко седмици “загубих” телефона си, Iphone X, купен февруари, на кредит. Добре, коректно е да кажа, че по-скоро беше забравен на касата в магазина и “прибран надлежно” от човека след мен. Започна се една паника, следене на телефона с “Find my iphone” и посещение с полицията в кв. Булхово, към Кремиковци.

Не беше като екшън по филмите, но за мен си беше приключение – от районното, където загубих всякаква надежда, че телефонът ще се намере, качване в мини ван и “прехвърляне” в стара джипка, през подслушване на врати във входа на блок с полицаи и случайни хора от заложната къща в квартала до, в крайна сметка, намирането на телефона. Версията на бай Иванчу: “Аз тръгнах да те гоня от магазина, но не те открих; просто хвърлих телефона в торбата с доматите и тръгнах, че болен човек имам да гледам; задрямах и не съм чул телефона да звъни; друг път да не търсиш стотинки на касата”…

Разказвам тази история с няколко поуки, които си извлякох:

1. имаше много сериозно стечение на обстоятелства и много хора замесени, но в крайна сметка с помоща на родната полиция, открих телефона си;

2. добрите (и лошите хора) се появяват в правилния момент – в паниката от вкъщи си забравих поротмонето и не можах да платя на таксиметровия шофьор, той беше така добър да ме разбере и после го гоних 2 седмици да му върна 20 лв.; по същия начин и си направих фотокопие с/у полицията за без пари;

3. зареждането на телефона е задължително, защото, ако ти падне батерията, всичко отива по дяволите;

А ето и какво написах преди няколко, все толкова релевантно, та се радвам, че го препрочетох сега; все пак беше адресирано до “бъдещето” мен.

Имало едно време страхотен крем за ръце Avon с мирис на какао*, който безследно изчезнал…

---

Любимите вещи.

Нали разбирате:
– онези обици, които ще сложиш само при специален повод;
– онази рокля, която ще запазиш за специлната вечер;
– онази първа страница на чисто нов дневник, която ще запълниш с най-красивия си почерк;

За тези любими вещи Законът на Мърфи пази специално място:
– обицата ще се загуби;
– котката ще наостри нокти по роклята;
– чашата с кафе ще се излее върху дневника;

Така неусетно тези любими вещи са отишли в графата “(нецензурна дума) загубени, гадни, мръсни, тъпи, скапани, гадни, тъпи, скапани, загубени вещи”.

След като вчера 2 часа подреждах и пренареждах целия апартамент в търсене на бижу-колие, (което между другото дори един път не бях слагала!!!) и (изненада) не успях да го открия реших, че имам две опции: да се ядосам за пореден път на себе си, околните и света или да се засмея на факта, че цял живот губя вещи, да поставя и това бижу в дългата графа “загубени вещи” и да предам един урок на утрешното си аз.

Кои вещи са най-лесни за губене и трябва да поставим пред тях знак “NB! Опасност от загубване”?

1. Шапка, шал, ръкавици и всички сродни

Тази зима се разминах с една шапка и една ръкавица по-малко, и едва почти загубена друга шапка (Благодаря ви, приятели:) Загубената шапка беше много хубава, беличка. Смятам, че производителите на зимни аксесоари ще спечелят много повече, ако продават 2 + 1 ръкавици – резервна в случай на загубване; по същия начин, както се продават допълнителни копчета, когато си купуваш сако.

2. Молив за очи, грим, спирала и всички сродни

В стаята има толкова места, колкото могат да поберат едно черно моливче за очи – съществуват неземни пукнатини и пролуки, които са достойни за описване в книга.

3. Жилетки, връхни и всички сродни

Имам един изключително жив спомен – да кажем, че съм на 12 години, играя си на люлките в парка до нас и нормално, топло ми е; свалям сакенцето, което мама ми е подарила и което ненавиждам и го метвам съвсем небрежно върху другата катерушка; после, съвсем нормално, бързам да се прибера до тоалетната или пък да се наям и сакенцето е така лесно забравено; как да обясня на мама, че не съм го забравила нарочно?

4. Пари, портмоне, документи, ключове и всички сродни

Кошмарите с губене на портмоне се появяват поне един път в месеца. Не мога да избягам от тях и знам, че един ден и това ще ми се случи. Преди някак се плашех от тази мисъл, а сега все повече се убеждавам, че ще я преживея. Парите се губят лесно, и не – не си откриваш забравени 50 лв. в задния джоб на дънките всеки път…

5. Телефони, фотоапарати, техника и всички сродни

Телефони…не ги броя вече. Когато си купих най-новото шарено калъфче (в годините на многото фибички по главите и рейвърския гащеризон) за модерната ми Nokia се чувствах като морска фея из улиците на Несебър. Само, за да се разочаровам и да разбера малко по-късно същата вечер, че телефонът вече не виси на гайката… И после, защо мразим репликата “Аз казах ли ти” да си сложиш телефона в чантата, а не да се правиш на голямата гъзарка?” (особено, ако идва от майка ти). После имаше една чисто новам симпатична, розова Nokia в таксито след пиянска вечер в студентските ми години – тогова бойкотирах такси компанията 021280; след това имаше един IPhone 4 с чисто ново калъфче – тогава бойкотирах Ok Taxi;
А по време на концерти – не ми се започва дори. Спомням си само онзи пънкарски концерт в Пловдив, където загубих страхотния си фотоапарат Canon и то с ценни снимки вътре…

—

И има още много категории, това са само моите Топ 5. Някои казват, че съм разсеяна, други, че съм загубена, трети, че съм влюбена. Сигурно е от всичко по малко, а може би е от всичко по много – разсеяна съм от събитията, които ми се случват ежедневно, загубена съм по околния свят около мен и съм влюбена в живота.

Когато списъкът със загубени вещи стане толкова дълго, се убеждаваш, че вещите нямат никакъв смисъл и истинска стойност. Когато списъкът расте, искаш по-малко вещи и не ги жалиш твърде силно и дълго. Вещите са онези материални частици от живота, в които се вкопчваме, за да докажем, че сме живи, а неусетно се оказва, че се случва точно обратното – живеем по-малко, за да опазим същите тези вещи. Вещите много често са символът на нашите успехи и най-дълбоки желания, страхове и комплекси. Кога наистина вещите от средство да направят живота ни по-лесен се превърнаха в самоцел, станаха по-важни от причината да си ги купим и тяхното предназначение изначално?

Вещи мога да губя и не се срамувам да призная. Но не това е важно. Важно е това, което искам да запазя – близките хора, незабравимите емоции, уникалните чувства, научените уроци. Те не са любимите вещи, но са най-любимите.

*Кремът за ръце Avon с мирис на какао бе открит в малкия джоб на раницата по време на търсенето на бижуто-колие.
**Може би съм открила много повече неща в живота, отколкото съм загубила…зависи от гледната точка.