Магьосникът от ОЗ*

Всяка година започва с много оптимизъм, с лека преумора от празниците и … (ти си знаеш най-добре).

Но всяка година започва и с първия голям турнир по тенис в Мелбърн, Австралия. Всички тенисисти са надъхани да започнат годината с добър резултат, но условията за игра съвсем не са леки – понякога се играе при нечовешки горещини.

Тази година австралийския турнир се отличи с това, че много негативни серии на играчи бяха прекъснати (пр. Ана Иванович с/у Серина Уилямс), имаше пробиви на дами, които изумиха фаворитките (пр. Доминика Цибулкова). Но няма да коментирам женския тенис – при дамите рядко липсват изненади, там винаги има драма – никога не знаеш.

При мъжете драмата е по-различна. Изключителното превъзходство на първите 4 (Рафа, Новак, Анди, Фед) плюс някоя друга изненада от време на време (пр. дел Потро, Цонга), но в крайна сметка накрая всички очакват сблъсък между титаните от първата четворка.

Въпреки това, през 2014 всички погледи, особено българските, бяха обърнати към Григор Димитров. Гришо вече спечели първата си титла от ATP, изигра няколко много добри мачове срещу най-добрите и заслужено влезе в прожекторите на светлините.

През тази година достигна до първия си четъртфинал на турнир от големия шлем и изигра страхотен мач срещу Рафа. Това бе, по моему, най-трудният мач за Надал на този турнир (разбира се изключвам финала, поради причини, които по-долу ще изясня). Гришо не е познат съперник за Рафа, да, играли са и преди, но Надал има опит с това да бъде изненадван от такива агресивни, атакуващи тенисисти. Начинът по който реагираше на спечелените сетове показва емоцията, която влагаше в тази победа.

Последващата реакция на световните и български медии за таланта на Гришо ме радва, дори и само, за да не се спряга като гаджето на Мария Шарапова.

Рафа изигра един изключителен турнир. Мачът му срещу Вавринка бе грозен за гледане, просто защото никога не е хубаво да гледаш, как един спортист страда. В очите му имаше болка и някак си се четеше отчаяност, което беше страшно подтискащо.

В един момент се опасявах, че ще се откаже, а в следващия, че няма да се откаже. За пореден път обаче той доказа шампионското си сърце. Станислав заслужаваше своя момент, но определено не заслужаваше в този ден такъв съперник.

За жалост, в спорта, както и в живота, не всичко протича, така както си го запланувал. Излизаш за победа и макар да си готов на загуба, не си подготвен за неравна битка. 

Мислех си, че в тениса е ясно, кога си победител – вдигаш титлата и си най-добрият. Но дори и в спорта, понякога, както и в живота, е трудно да дефинираш победата. Понякога границата е тънка – няколко точки, няколко метра, няколко подавания, няколко удара на сърцето, няколко остри болки в тялото. Кой може да измери тяхната тежест?

Излизаш за победа и макар да си готов на загуба, не си подготвен за неравна битка.

За мен Рафа е победител. Гришо спечели.

А кой е магьосникът? Това ТИ го реши.

—-

*ОЗ = разговорно за Откритото първенство по тенис на Австралия

Повече за Рафа в моето ревю на книгата му