Завръщането на краля
Тази статия бе оригинално публикувана в друг сайт през 2013 г.
—
Преди няколко дни Рафаел Надал беше на корта в Чили, за да изиграе своя първи мач на сингъл след точно 222 дни пауза, в която се възстановяваше от контузия в коляното. За пореден път интригата около неговата игра и личност са на дневен ред.
Надал е само на 26 години, а вече има 50 титли зад гърба си, 11 от които са Големи и е носител на златен медал от летните Олимпийски игри в Токио през 2008 г. Често е наричан Кралят на клея, заради завидния рекорд, който държи на червената настилка, а от общо 273 мача, той е загубил само 19 (www.atpworldtour.com). Успехът му от 7 титли на Roland Garros е завидна – от началото на своята кариера като про, той е загубил само 1 мач в Париж!
До 2008 г. Рафа беше спряган за „силов“ играч, която играе само в защита. Тази година обаче преобърна живота му. Той успя да спечели своята първа голяма титла на друг, различен от червения цвят настилка. И то не веднъж – през 2008 г. спечели за първи път (след 3-ти опит) Уимбълдън, а междувременно се пребори и за златото от Олимпийските игри. В този момент, Рафа се промени и в психически, и във физически аспект, и в поведението си на корта, и в своя стил на игра. Започна да атакува повече, сервисът му най-накрая се превърна в сериозно оръжие, печелише повече лесни топки. Като цяло, можем да кажем, че Рафа еволюира. И то към добро. Завърши годината като номер 1 за първи път, след като предните три години държеше 2-рото място неотлъчно.
И стартира 2009 г. като номер едно с титла в Австралия – първа в колекцията му след един от най-големите мачове, които е изиграл срещу Федерер. И остави Роджър разплакан. (буквално).
После започнаха проблемите – първа загуба в Париж, не игра в Лондон, полуфинал в САЩ. Някак си, разбираемо е. Наистина не може да се играе на такова ниво постоянно. Но както се случва в повечето случаи в спорта – нещата се обръщат много бързо. И 2010 бе дори по-успешна от всички за Рафа. Прибави и US Open към колекцията си и се превърна в едва 7-я и най-млад човек в историята, който печели всички шлемове.
Но както се случва в повечето случаи в спорта – нещата се обръщат много бързо.
През 2011 г., макар че, както самият треньор на Рафа и негов чичо Тони каза „Роланд Гарос спаси сезона“ Надал започна да се сблъсква с поредното голямо предизвикателство в живота си – Новак. Упоритият сърбин спря матадора в 3 поредни финала на голям турнир и бетонира мястото си на номер 1 на световната тенис сцена. Никой не спираше с хвалебствията към Джокович, а експертите ставаха все по-скептични към психиката на Надал в мачовете му с Новак. Рафа обаче за поред път доказа на всички какво голямо сърце и вяра има в собствените си сили и спечели може би най-сладката титла в живота си на най-любимия му турнир – Откритото първенство на Франция.
Последващия цикъл от живота на испанеца не е за разказване.
След сериозна контузия в коляното, след загубата си в Лондон, Надал се посвети на възстановяване и почивка.
До този момент. И както видяхме в кариерата му досега, спортът наподобява в много отношения живота – кръговрат и цикли от събития. Затова и сега смятам, че навлизаме в поредния възход от спортната кариера на Рафаел Надал. Не само защото играта му липсваше, а защото и Надал липсваше на играта. Все пак, спомняте ли си реакцията на Рафа при плача на Фед?! Ако не, припомнете си тук!
Say Hi